На 1 април 1916 година България направи историческа стъпка, когато премина от Юлианския към Григорианския календар, „премахвайки“ 14 дни от времето. Според новия закон, издаден от Цар Фердинанд I, датата 31 март 1916 г. беше последвана не от 1 април, а от 14 април – съвсем истински „изчезнал ден“ в историята на страната.
Тази драстична промяна в календара е била част от усилията да се синхронизираме с Германия по време на Първата световна война, като целта е била да се уеднаквят времевите стандарти в страните от Централните сили. След дълги дебати в Народното събрание, България официално приема Григорианския календар с постановлението от 14 март 1916 г., което е било обнародвано на 21 март.
Смяната на календара постави България в историческа изолация за 14 дни, които не са отбелязани в нашето летоброене, а Църквата, макар и официално да премина на новия стил през 1968 г., продължава да празнува църковните празници по стария Юлиански календар.
