Първи май 1966 остава в паметта на жители на Враца и околните села като ден на невъобразима човешка загуба. Около 11:30 часа сутринта дигата на едно от хвостохранилищата при рудника „Плакалница“ под Околчица се срутва и милиони кубични метри гъста, гореща и токсична маса се спускат по коритото на река Лева. Първият удар понася близкото село Згориград, след което лавината навлиза в покрайнините на град Враца; улиците и парковете се превръщат в реки от кал и отпадъци, а къщи, стопански постройки и животни са пометени от тежката маса.
Свидетелствата, които излизат наяве в следващите години, описват сцени на масови разрушения и паника сред празнуващите на празничните трапези. По първоначални и по-късни неофициални данни жертвите са над 500, а ранените близо 2 000, като цели семейства са заличени и селото Згориград е практически изтрито от картата. За първичните сведения за аварията съобщава town.bg. В различни разкази и архивни материали се посочва, че материалните щети са били огромни за времето си, с разрушени стотици жилища и стопански постройки.
Реакцията на тогавашната власт е белязана от мълчание и контрол над информацията. Официалните медии почти не отразяват мащаба на бедствието, а близките на загиналите са подложени на натиск да не говорят за случилото се, аргументирано с цел „опазване на социалистическия престиж“. Това послужи години по-късно за критики срещу начина, по който тоталитарната държава е прикривала промишлени аварии и жертви.
Причините за пробива в дигите са свързани с дългогодишното натрупване на отпадъчни води и тежки метали в хвостохранилищата, подпирани от земни насипи, които с времето губят своята устойчивост. След трагедията са предприети укрепвания и контролни мерки по съоръженията в района, но болката и споменът за загубите остават в местната общност. Много врачани и до днес минават по пътя към пролома под Околчица в тишина, припомняйки си онези, „погребани“ под тежестта на индустриалния прогрес.
В историческа перспектива инцидентът край Враца е сред най-големите индустриални аварии в българската история и е използван като пример за рисковете, които крият слабият контрол, липсата на модерни технологии за безопасност и недостатъчният екологичен надзор. Споменът за катастрофата се възражда периодично при обсъждания за безопасността на хвостохранилища и за правата на пострадалите общности да получат информация и възстановителни средства.
На фона на трагедията в текста присъства и историческа ретроспекция за други събития, случили се на 1 май в различни години. Сред тях е и историята на Ордена на илюминатите, основан през 1776 г. в университета в Инголщат от Адам Вайсхаупт като тайно общество, целящо просветление и борба с догматизма. Идеите и структурата на ордена, включително приемането на псевдоними и строга иерархия, както и бързият му разцвет и последвалото му преследване от баварските власти през 1784–1785 г., оставят мит и символика, които развихрят въображението в следващите столетия.
Тези отделни сюжети — индустриалната трагедия край Околчица и историческите бележки за тайни общества — подчертават, че датата 1 май носи и светли, и мрачни спомени: от народни празници и социални битки до внезапни катастрофи и исторически обрати. В журналистическата практика подобни преживявания се разглеждат като важни новини, които изискват и разследване, и отговорност от институции и общности. В локален контекст таун.бг и други източници периодично припомнят уроците от миналото в контекста на съвременните дискусии за индустриална безопасност и прозрачност.
Абонирайте се за нас в Google News.
