На 27 декември се отбелязват 22 години от едно от най-трагичните събития в новата военна история на България – нападението с камион-бомба срещу българската база „Индия“ в иракския град Кербала. При терористичния акт през 2003 г. загинаха петима военнослужещи от първия български контингент, изпратен в рамките на международната операция за стабилизиране и възстановяване на Ирак.
Годишнината ще бъде почетена с възпоменателни церемонии и военни ритуали, организирани от Сухопътните войски и Съвместното командване на специалните операции. Военнослужещи и представители на армейските структури ще сведат глава в памет на българските войници, дали живота си при изпълнение на служебния си дълг в периода 2003–2008 г.
Почит ще бъде отдадена на майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев, както и на офицерските кандидати Антон Петров, Марин Милев, Цветан Камов, Паун Георгиев, Иван Инджов, Свилен Киров, Димитър Димитров, Владимир Пашов, Гърди Гърдев, Преслав Стоянов и Валентин Донев.
Специална церемония е планирана в Русе в памет на офицерски кандидат Антон Петров – един от загиналите при атентата. От 11:00 часа в гробищния парк „Чародейка“ негови близки, бойни другари и представители на институциите ще положат венци и цветя в негова чест. Очаква се на събитието да присъстват и офицери от Съвместното командване на специалните операции, както и представители на държавната и местната власт.
Трагедията се разиграва малко преди обед на 27 декември 2003 г., когато натоварен с експлозиви камион-цистерна се врязва и се взривява в близост до оградата на база „Индия“, където се намира щабът на българския батальон. По данни от разследването, шофьорът-атентатор е бил с вързани за волана ръце, което е направило спирането на превозното средство невъзможно, въпреки стрелбата на охраната.
Взривът отнема живота на майор Качорин, старши лейтенант Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров. Десетки други български военнослужещи са ранени, а базата търпи сериозни разрушения. Загиналите са удостоени посмъртно с повишения в звание и с отличието „За вярна служба под знамената“ – първа степен.
И до днес военните формирования, в които са служили загиналите, както и техните родни места, ежегодно организират поклонения в тяхна памет – като знак, че жертвата им не е забравена и остава част от националната ни памет.
