На 24 май – денят на българската просвета и култура – в затвора в Стара Загора отбелязват празника с училищно тържество, което носи надежда и ново начало за лишените от свобода. Тримата ученици – Георги Тингаров, Господин Рашков и Николай Василев – споделят как образованието им дава сили и вяра за промяна, въпреки тежките присъди и миналото им. За тях училището зад решетките е не просто място за учене, а шанс за живот извън грешките и нови хоризонти.
Училищното тържество по повод 24-ти май е обичайно и очаквано събитие за един от най-обичаните български празници. Но как преминава този ден за лишените от свобода в най-големия затвор в България – този в Стара Загора, където мнозина са осъдени за тежки престъпления като убийства, измами, както и притежание и разпространение на наркотици?
Отговорът е ясен – и за тях 24 май е ден на празник и надежда. В училището към затвора те получават дипломи както за основно, така и за средно образование, изучавайки всички предмети, като част от пътя към промяната в живота им.
Георги Тингаров споделя: „Човек вижда, колкото знае, и знае, колкото вижда.” За него и за другите двама – Господин Рашков и Николай Василев, училището зад решетките е възможност да наваксат пропуснатото и да започнат на чисто.
„Не успях да завърша образованието си, когато трябваше, но никога не е късно да го направиш“, казва Господин Рашков. Той допълва, че осъзнал колко грешен е бил пътят му, свързан с употребата на наркотици.
Николай Василев, който до преди година не е имал намерение да завършва 12-ти клас, днес е сред абитуриентите на училището в затвора и споделя, че сега е амбициран да не допуска грешките от миналото и да започне нов живот с помощта на образованието.
Учителката Велислава Петрова разказва, че училището в затвора е място, където учениците не са съдени за миналото си, а се оценяват за усилията и желанието им да учат. Тя признава, че работи с хора, които носят тежки истории, но същевременно вярва в тяхната способност да променят живота си.
„Подаваме ръка на лишените от свобода, а много от тях я поемат“, допълва учителката Диана Митева.
Всички ученици, независимо от възрастта си – дали са на 25 или над 50 години – участват с ентусиазъм в празника на българската просвета и култура. Те признават грешките си, но вярват в промяната, която им дава образованието, и гледат към бъдещето с надежда.
Николай отбелязва, че няма любим или труден предмет, защото всичко зависи от труда и усилията на човека. Той е развълнуван и се подготвя за изпити, а амбицията му е занапред да живее нормален живот, далеч от затвора.
Георги споделя, че училището му е помогнало да навакса изпуснатото и вярва, че образованието ще му помогне занапред в живота. Господин от своя страна казва, че е научил много нови неща и сега иска да започне живота си отначало.
Образованието зад решетките в Стара Загора показва, че дори в трудни условия има шанс за промяна и нов старт. Денят на 24 май се превръща в символ на тази вяра, че знанието и образованието могат да отворят врати към свободата не само физическа, но и духовна.
