България вече е усвоила около 70% от средствата, предвидени по Плана за възстановяване и устойчивост, но целта е до приключването му страната да получи над 95%, а при възможност и почти 100% от финансирането. Това заяви в ефира на БНТ вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
По думите му през последните месеци държавната администрация е ускорила работата по неизпълнените задачи, включително през летния период. Пеканов подчерта, че част от ангажиментите са били отлагани с години, но сега се полагат усилия, за да не бъдат загубени европейски средства.
Новите влакове са сред видимите резултати
Сред проектите, които Пеканов определи като конкретен резултат от европейското финансиране, е обновяването на железопътния подвижен състав. Според него въвеждането на новите влакове ще подобри значително условията за пътуване.
Вицепремиерът отбеляза, че закупуването им е било поставено под риск, но след предприетите действия първите 12 влака вече са факт. Той посочи като важен принос работата на транспортните министри Гроздан Караджов и Георги Пеев.
Пеканов призна, че железопътната инфраструктура продължава да има сериозни проблеми, но според него обновяването на влаковете е необходима първа стъпка. Предстои да бъдат закупени и още 23 влака със средства от Социалния план за климата.
В същото време той изрази остро недоволство от вандалските прояви срещу новите композиции и призова за по-добра защита на обществения транспорт.
Батериите променят енергийната система
По отношение на енергетиката Пеканов открои инвестициите в системи за съхранение на електроенергия. По думите му България вече заема водеща позиция в Европа при батериите, които позволяват евтината електроенергия да бъде съхранявана и използвана в по-подходящ момент.
Според него страната трябва да продължи да развива едновременно възобновяемите енергийни източници, системите за съхранение и ядрената енергетика.
Какво ще се случи с въглищните региони?
Пеканов коментира и бъдещето на мините и топлоелектрическите централи. Той посочи, че предстои финансово и структурно оздравяване на сектора, което може да доведе до пренасочване на част от работещите към други дейности.
Сред възможностите е заетите в мините и ТЕЦ-овете да участват в рекултивацията на терените и подготовката им за нови производства и индустриални зони.
По думите му около 6000 души в момента работят в мините и ТЕЦ-овете, но е възможно в бъдеще част от тях да преминат към нови дейности. Според Пеканов привличането на инвеститори ще зависи до голяма степен от наличието на подготвена инфраструктура, пътища, ВиК мрежа и подходящи индустриални терени.
Вицепремиерът съобщи още, че вече работи система за идентифициране на енергийно бедните домакинства. Така бъдещите мерки за подпомагане ще могат да бъдат насочвани по-точно към хората, които действително се нуждаят от тях.
Рискът за други европейски средства остава
Пеканов призна, че България има сериозно изоставане при усвояването на ресурсите по Фонда за справедлив преход и Програмата „Развитие на регионите“. В края на юли е бил приет план за действие, който цели да бъдат спасени средства, застрашени от загуба.
Според него следващото голямо предизвикателство са преговорите за новия европейски бюджет. Те трябва да определят какъв ресурс ще получи България през следващите 7 години.
Пеканов посочи като възможен диапазон между 15 и 20 милиарда евро и подчерта, че страната трябва да защити финансирането за кохезионната политика и регионалното развитие.
Той предупреди, че без подобна политика различията между големите градове и останалите региони могат да се задълбочат заради концентрацията на капитал, специалисти и инвестиции.
Като друга стратегическа задача Пеканов открои необходимостта България да ускори развитието си в иновативни сектори, сред които изкуственият интелект, космическите технологии и квантовите технологии.
