Минималната работна заплата в България се очаква да се увеличи с 40 евро от 1 януари следващата година и да достигне 660 евро. Това е заложено в указанията на Министерството на финансите за подготовката на държавния бюджет. Паралелно с това се планира максималният осигурителен доход да бъде повишен до 2400 евро, което вече предизвиква сериозни разногласия между синдикатите и бизнеса.
Предстои правителството и парламентът да приемат новия механизъм за определяне на минималното възнаграждение. Според него работодатели и синдикати ще могат да договарят размера му в предварително определен диапазон – от 620 до близо 673 евро. Крайната дума обаче ще има Министерският съвет.
За работещите на минимална заплата увеличението означава допълнителни 40 евро месечно, но според самите тях ефектът зависи и от движението на цените. Методи Методиев, който от 16 години работи като домакин на Общинския футболен клуб във Видин, коментира, че по-високият доход би бил от полза, ако цените не продължат да растат. По думите му допълнителните средства ще отидат основно за покриване на ежедневните нужди.
Синдикатите виждат проблем в дългосрочните планове
Публикуваната 3-годишна бюджетна прогноза вече предизвика напрежение сред социалните партньори. Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов посочи, че работодателите и синдикатите са обезпокоени от предварително обявените намерения за увеличение на минималната заплата през следващите години.
От бизнеса определят предложените 660 евро като сравнително балансирана стойност. Заместник-председателят на БСК Мария Минчева обаче подчерта, че отсега не може да се определи конкретен размер за 2028 г. и 2029 г., тъй като икономическата ситуация може да се промени.
Спор и за максималния осигурителен доход
По-сериозен сблъсък се очертава около предложението максималният осигурителен доход да достигне 2400 евро. Според бизнеса това е значително увеличение за кратък период, особено след като такова вече е направено от 1 септември.
Синдикатите защитават по-високия праг с аргументи, свързани с пенсионната система. Димитър Манолов посочи, че законът определя съотношение между максималната пенсия и максималния осигурителен доход, което според него трябва да бъде възстановено чрез увеличението.
Различията между работодатели и синдикати се простират и върху предложението да бъде увеличена тежестта на всяка година осигурителен стаж при изчисляването на пенсиите.
Според синдикатите промяната може да постави в по-неблагоприятно положение хората с трудов стаж от 90-те години, когато прекъсванията в осигуряването са били широко разпространени. Работодателите от своя страна смятат, че за тези групи трябва да се прилагат целеви мерки, без да се променят основните принципи на осигурителната система.
На този фон премиерът вече заяви, че през следващата година не се предвижда увеличение на осигурителните вноски. Все още обаче остава открит въпросът как ще бъде покрит очакваният недостиг в бюджета на Държавното обществено осигуряване.
