Върховният административен съд окончателно приключи съдебния спор между бившия външен министър Соломон Паси и лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов по казуса с твърдения за дискриминация.
Случаят започва с решение на Комисията за защита от дискриминация от март, според което публикации на Костадинов и „Възраждане“ във Фейсбук и Ютюб представляват тормоз и подбуждане към дискриминация спрямо Паси по етнически признак.
Комисията е приела, че съдържанието е допринесло за разпространяването на враждебна реч срещу евреите и е създало условия за задълбочаване на антисемитски нагласи. Според оценката на КЗД публикациите са могли да повлияят върху обществените нагласи по начин, който създава потенциал за последващи действия.
От комисията са посочили още, че изказванията са допринесли за формирането на враждебна среда спрямо Соломон Паси, като неприязънта към конкретния човек според тях се е разширила до негативно отношение към хората с еврейски произход.
И двете страни обжалват решението
Решението на КЗД, при което не са наложени финансови санкции, е било обжалвано и от Костадинов, и от Паси.
Лидерът на „Възраждане“ е оспорил констатациите на комисията, докато Паси е атакувал решението в частта, с която не са били признати за доказани всички твърдения от жалбата му.
Сред спорните материали са били и публикации в Телеграм група, носеща името „Възраждане“. В хода на производството не е било установено кой стои зад администрирането на групата.
Пред съда Главна дирекция за борба с организираната престъпност е посочила, че платформата Телеграм отказва да предоставя потребителски данни и оказва съдействие на правоохранителни органи само при изключителни случаи, свързани с тежки престъпления като тероризъм.
В крайна сметка две съдебни инстанции са потвърдили решението на Комисията за защита от дискриминация.
КЗД няма правомощия за наказателно разследване
Комисията е уточнила, че не може да разследва действия, които представляват престъпления с висока степен на обществена опасност. Такива производства са от компетентността на прокуратурата.
Наказателният кодекс предвижда отговорност за проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, когато те са основани на раса, цвят на кожата, произход, народност, етническа принадлежност или сексуална ориентация.
Данните от последния годишен доклад на прокуратурата показват увеличение на наблюдаваните досъдебни производства за престъпления с дискриминационен елемент. През 2025 г. те са били 81, при 65 през 2024 г. и 38 през 2023 г.
Коментарите под публикациите също попадат във фокуса
В материалите по делото са цитирани коментари под публикациите на Костадинов и „Възраждане“, в които според КЗД се съдържат крайни антиеврейски стереотипи, призиви за насилие, положителни оценки за политиките на Хитлер и омаловажаване на Холокоста.
Адвокат Диана Драгиева от Българския хелзинкски комитет, който е подпомагал Паси по делото, заяви, че според нея е недопустимо публична фигура с политическо влияние да допринася за разпространяването на подобно съдържание в социалните мрежи.
По думите ѝ подобно поведение се повтаря, но институциите подхождат предпазливо при определянето на границите между свободата на словото и недопустимата реч на омразата. Тя обърна внимание и на факта, че КЗД не е наложила глоби по случая.
