Малко преди официалното представяне на кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров и Георги Кандев, Кирил Петков изрази публичната си подкрепа за Гюров и представи личните си впечатления от него.
В публикация във Фейсбук Петков описа Гюров като спокоен и работлив човек, който предпочита да изслушва другите, но е способен да се противопостави, когато не е съгласен с определена политика или решение.
Според Петков опитите президентските избори да бъдат представяни като предварително решени в полза на Илияна Йотова по-скоро показват притеснение, отколкото увереност от страна на политическите ѝ опоненти.
Той постави акцент върху необходимостта президентската институция да изпълнява ролята на коректив на властта. По думите му прекомерната концентрация на власт в една институция или политически кръг създава риск, а българското общество традиционно реагира негативно на подобни процеси.
Петков посочи и опита на Гюров и Кандев в служебното правителство като аргумент в тяхна полза. Според него двамата са показали, че могат да управляват без излишна политическа показност, като спазват закона и поддържат европейска ориентация на страната.
В публикацията си Петков отправи и критики към Илияна Йотова, която според него през годините е останала твърде близо до политическата линия на Румен Радев. Той посочи като примери за спорни решения темите около „справедливата кошница“, самолетите и бюджетния дефицит.
Според Петков при тези ситуации не е била достатъчно ясно изразена ролята на президента като независим институционален коректив. Той отбеляза, че не са били използвани в достатъчна степен инструменти като президентско вето и свикване на Консултативния съвет за национална сигурност.
Кирил Петков подчерта, че не се опитва да убеждава гражданите задължително да харесват Гюров, а представя собствените си наблюдения върху неговия характер и начин на работа.
В заключение той определи предстоящия президентски вот като избор, който надхвърля конкретните кандидатури. Според Петков основният въпрос е дали българите искат допълнителна концентрация на власт или президент, който да бъде независим коректив и да поставя обществения интерес над интересите на управляващото мнозинство.
