Президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на посещение в космическия център „Джонсън“ в Хюстън заяви, че американските астронавти ще установят постоянни бази на Луната преди мисии към Марс. В същото време група учени и инженери твърдят, че настоящата технология на химическите ракети няма да е достатъчна за мащабна космическа инфраструктура и представят алтернативен подход — космически асансьор, подкрепен от нов материал. Тези важни новини съобщава town.bg.
Идеята за космически асансьор предвижда изграждането на изключително здрав и електрифициран кабел, прикрепен на екватора и простиращ се далеч отвъд геостационарната орбита (GEO). По него автоматизирани товарни кабини — „катерачи“ — биха се изкачвали с електрическа енергия до GEO, около 35 405 километра над земната повърхност, след което центробежната сила би поела товара по оста на кабела и би го вкарала в по-високи орбити или към Луната и други цели.
Международният консициум за космически асансьори (ISEC) обявява поликристален графен като най-обещаващия до този момент материал за кабела. По описанието на организацията, графенът в тази форма съчетава изключителна якост с възможност за производство в големи размери — ключов критерий за реализиране на проекта. Според ISEC всяка нишка би представлявала почти един атомен слой с ширина от около един метър, подреждани в структура, която да осигури обща дължина на съоръжението до порядъка на 100 000 километра между „земно пристанище“ на екватора и „връхна котва“ в космоса.
Представителите на ISEC посочват, че материалът вече се използва в потребителската електроника и че последните производствени проби в Южна Корея демонстрират възможност за изработка на поликристални графенови сегменти с дължина от 1 000 метра и ширина 0,5 метра, при скорост около два метра в минута. Това според организацията е значителен напредък в сравнение с минали години.
Техническите изчисления, според защитниците на концепцията, показват впечатляващи ефекти: доставките от върха на кабела до Луната биха могли да отнемат около 14 часа, спрямо сегашните три дни с ракетни мисии, а пътуванията до Марс — между 61 и 120 дни в зависимост от астрономическите условия, вместо около седем месеца при днешните процедури. ISEC прогнозира още, че първият роботизиран асансьор би могъл да транспортира близо 30 000 метрични тона годишно още в началните години на експлоатация.
Сред предимствата, които се посочват, са по-ниските емисии (изкачване с електричество без изгаряне на големи количества гориво), редуцирование на отпадъците в атмосферата и възможност за рутинни, ежедневни превози до орбитални и лунни обекти. Организацията предлага и първоначална оценка на стойността на проекта — около 15 милиарда долара за първия напълно роботизиран асансьор.
Въпреки ентусиазма, критичните препятствия остават значителни. Основният технически проблем е именно материалът за кабела — той трябва да бъде стотици пъти по-здрав от стоманата, но много по-лек и податлив на навиване и съхранение. Допълнително притеснение поражда потенциалът за повреди от космически боклук в ниска околоземна орбита; заради това ISEC предлага използване на няколко паралелни кабела и създаване на забранена зона за движение на спътници около трасето на асансьора.
Проф. Армен Папазян, преподавател по космическа икономика, посочва, че дори при бърз старт на финансиране и наличието на технологии, реализацията би отнела десетилетие или две, при условие че всичко върви гладко. Той допълва, че привличането на частни инвеститори ще бъде трудно, докато проектът не започне да демонстрира надеждна възвръщаемост, а публичното финансиране обикновено е подчинено на политически и бюджетни цикли.
В статията се посочва и сравнение на разходите: едно изстрелване по програмата „Артемида“ е оценено на няколко милиарда долара, а дългосрочните програми за лунни мисии събират значителни бюджети в продължение на десетилетия. Поддръжниците на космическия асансьор спорят, че при успешно реализиране съоръжението може да смени сегашния „фериботен“ модел на достъп до орбита с постоянна инфраструктура, която да намали драстично цената на единичен товар и да ускори развитието на лунни и марсиански селища.
Степента на реализуемост все още е предмет на дискусии, но предложението на ISEC добавя нов акцент в дебата за бъдещето на космическите транспортни системи. За технологии и анализи посетете таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
