„Възраждане“ обяви подкрепата си за гражданската инициатива за възстановяване на Паметника на Съветската армия в историческия му вид и на първоначалното му място в Княжеската градина в София.
Партията участва в Инициативния комитет за възстановяване на монумента и застава зад отвореното писмо на гражданско сдружение „Пазители на Паметта“ до министър-председателя Румен Радев.
Според организаторите инициативата е получила близо 3000 подписа само за 1 ден, а още 326 граждани са подкрепили петицията онлайн. Впоследствие броят на събраните подписи е нараснал с още около 5000.
В отвореното писмо се заявява, че целта не е заличаване на историческите събития, а съхраняване на паметта за тях. От „Възраждане“ посочват, че независимо от различните оценки за периода и ролята на паметника, разрушаването на материалните свидетелства за миналото не може да изтрие самата история.
Какво искат организаторите?
От партията настояват Министерският съвет да разгледа официално гражданското искане и да възложи правна и институционална оценка на възможностите за възстановяване на паметника в Княжеската градина.
Сред предложенията е компетентните държавни и общински институции да подготвят експертни становища за възможността монументът да бъде реконструиран. За основа на евентуалния проект според инициативата може да бъде използвана наличната архивна, архитектурна и техническа документация.
В писмото се припомнят и предишни публични позиции на Румен Радев, свързани със съхраняването на антифашистки паметници и противопоставянето му на тяхното разрушаване.
От „Възраждане“ смятат, че като министър-председател Радев вече има възможност да покаже с конкретни действия отношението си към опазването на историческата памет.
Партията и сдружение „Пазители на Паметта“ настояват още техни представители да бъдат приети на среща в Министерския съвет. На нея те искат да представят събраните подписи и предложенията си, както и да получат писмен отговор от правителството относно позицията му и евентуалните последващи действия.
Инициаторите подчертават, че искането им е свързано не само с конкретния паметник, а и с по-широкия въпрос за начина, по който България съхранява материалните свидетелства за своята история.
