Председателят на парламентарната комисия по отбрана Иван Лалов определи като преувеличена реакцията около кацането на 2 американски военнотранспортни самолета на летището в София. По думите му случилото се не представлява опасност за страната и няма необичаен характер.
Лалов обясни, че повишеното внимание вероятно е свързано с предишни случаи, при които присъствието на американски военни самолети на столичното летище е предизвикало обществено напрежение. Той подчерта, че като държава от НАТО България има споразумения, позволяващи на съюзнически военни самолети да кацат на нейна територия.
Причините за подобно кацане могат да бъдат различни – необходимост от дозареждане с гориво, технически проблем, задължителна почивка на екипажа или други обстоятелства, свързани с продължителността на полета.
Според председателя на комисията по-големите рискове за националната сигурност са свързани с продължаващата война в Украйна и напрежението в Близкия изток. Той посочи, че заради зачестилите случаи на откриване на дронове и морски мини се засилват наблюдението и контролът по българското крайбрежие.
Лалов коментира и случая с падналия дрон край Кардам. По получена до момента неофициална информация от украинска страна апаратът е украински, като се изяснява причината, поради която е загубил управление и е попаднал на българска територия, преминавайки през Румъния. Разследването продължава, като се очаква участие и на съответните румънски органи.
По думите на Лалов евентуалното намаляване на американското военно присъствие в Европа поставя пред европейските държави задачата да развиват по-самостоятелни отбранителни способности. Според него Европа трябва постепенно да достигне ниво, което да ѝ позволява да поеме по-голяма част от отговорността за сигурността на континента и в рамките на НАТО.
Предстоят и промени в законодателството, регулиращо отбраната и въоръжените сили. Сред основните предложения се очаква да бъде подобряването на социалния статус на военнослужещите, включително подкрепа за семействата им при преместване заради служебни назначения, както и създаването на по-ясна система за кариерно развитие.
Лалов съобщи още, че Министерството на отбраната има дългосрочни разчети за постепенно увеличаване на разходите за отбрана. Предвижда се те да нараснат от 2,15% от брутния вътрешен продукт през тази година до 2,33% през следващата, след което постепенно да се увеличават и да достигнат до 5% през 2035 г. Той уточни, че конкретният темп ще зависи от развитието на българската икономика и възможностите на бюджета.
Паралелно с това продължава модернизацията на армията. В инвестиционните планове са включени проекти за придобиване на нови бойни самолети, кораби, 155-милиметрови гаубици и система за противовъздушна отбрана със среден обсег „ИРИС“. По думите на Лалов общо 9 проекта обхващат различните видове въоръжени сили.
Председателят на комисията уточни, че автоматичното увеличение на възнагражденията във въоръжените сили е замразено за 2027 г., а вероятно ограничението ще продължи и през 2028 г. Той обаче изрази надежда механизмът да бъде възстановен при подобряване на финансовите възможности на държавата.
