Световната икономика се очаква да отбележи ръст от около 3% през 2026 г., но перспективите пред нея остават несигурни. За това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева след срещата на финансовите министри и ръководителите на централните банки от Г-20 в Ашвил, Северна Каролина.
По думите ѝ прогнозите са се подобрили спрямо април, но очакваният растеж за 2026 г. все пак е по-слаб от отчетените 3,4% през 2025 г.
Георгиева посочи няколко основни заплахи за световната икономика – продължаващия енергиен шок, огромния публичен дълг, затрудненията при овладяването на инфлацията и неяснотите около бързото развитие на изкуствения интелект.
Според ръководителката на МВФ световната икономика засега е издържала енергийния натиск по-добре от очакваното. Сред причините са използването на стратегически резерви от петрол и газ, появата на нови енергийни източници и предприетите мерки за ограничаване на потреблението.
В същото време инвестициите в изкуствен интелект се превръщат във важен двигател на растежа. Георгиева отбеляза, че значителни средства се насочват не само към технологиите, но и към изграждането на необходимата енергийна инфраструктура. Ефектът е особено видим в САЩ и в икономики като Южна Корея, които са тясно свързани с производството и развитието на технологиите за изкуствен интелект.
Енергийният риск обаче далеч не е изчезнал. Ормузкият проток остава до голяма степен затворен, предстои възстановяване на запасите от петрол и газ, а разрастването на изкуствения интелект допълнително увеличава търсенето на електроенергия. Допълнителен фактор за несигурността е предстоящият зимен сезон в Северното полукълбо.
Дългът се приближава до 100% от световния БВП
Георгиева обърна специално внимание на рекордните равнища на публичния дълг. По думите ѝ той вече се доближава до 100% от световния брутен вътрешен продукт и надхвърля равнищата, наблюдавани непосредствено след Втората световна война.
Очакванията са задлъжнялостта да продължи да се увеличава. Паралелно с това процесът на намаляване на инфлацията е спрял в редица държави, а по-силният фискален натиск повишава доходността по основните облигации.
Това засилва опасенията за взаимодействието между бюджетната и паричната политика. Според Георгиева централните банки трябва да останат концентрирани върху ценовата стабилност, докато правителствата трябва да представят убедителни средносрочни планове за свиване на бюджетните дефицити.
Необходими са и структурни промени, които да ограничат бюрокрацията и да премахнат пречките пред икономическия растеж.
Развиващите се държави са под сериозен натиск
Положението с държавния дълг на нововъзникващите и бедните страни постепенно се е подобрило през последните години, но напредъкът остава неравномерен.
Особено тревожно е повишаването на лихвените проценти в развитите икономики, което води до по-висока доходност по облигациите в много държави. В същото време редица развиващи се страни са изправени пред огромни нужди от рефинансиране и все по-скъпо обслужване на дълга.
Това ограничава възможностите им да инвестират в ключови области като инфраструктура, здравеопазване и образование. Допълнителен проблем е свиването на външното финансиране, включително заради намаляването на официалната помощ за развитие и ограничаването на новото кредитиране от кредитори извън Парижкия клуб.
Георгиева очерта 3 основни стъпки за справяне с проблема – преструктуриране на неустойчивия дълг, ускоряване на реформите в държавите с устойчиви задължения и подобряване на управлението и прозрачността на дълга.
Глобалните дисбаланси също се задълбочават
Друг сериозен риск са нарастващите икономически дисбаланси между държавите. Според последния доклад на МВФ прекомерните дисбаланси са се увеличили през 2025 г. с 0,7 процентни пункта от световния БВП – най-голямото подобно увеличение за последните 10 години.
В процеса значителна роля играят 2-те най-големи икономики в света – САЩ и Китай.
От МВФ предупреждават, че прекомерните дисбаланси могат да предизвикат ефекти, които да се разпространят между различни държави, да засилят търговското напрежение и да ускорят фрагментацията на световната икономика.
Според Георгиева решаването на проблема изисква действия както от страните с големи излишъци, така и от тези със значителни дефицити. МВФ ще продължи да работи с държавите членки и международните организации за подобряване на данните за външния сектор и за по-добро разбиране на връзката между търговската и индустриалната политика.
Георгиева определи Г-20 като важна платформа за обсъждането на тези проблеми и увери, че МВФ ще продължи да подкрепя държавите в усилията им да ограничат рисковете пред световната икономика.
