Историческата признателност и защитата на националния интерес не винаги вървят в една посока. Това заяви зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Деница Сачева от парламентарната трибуна в декларация, посветена на Добричката епопея.
Тя припомни сраженията край Добрич от 5, 6 и 7 септември 1916 г., когато българската армия защитава Добруджа срещу многократно превъзхождащи я сили. В боевете участват румънски и сръбски части, както и войници на Руската империя.
Сачева открои ролята на генерал Иван Колев, който в решителния момент насочва конната си дивизия към Добрич и предприема флангов маньовър, допринесъл за българската победа.
Според нея действията на генерал Колев показват важен принцип за всяка суверенна държава – благодарността към дадена страна в миналото не означава, че националният интерес трябва да бъде отстъпван, когато интересите се сблъскат.
Тя припомни и думите на Колев след превземането на Кюстенджа, когато той отказал да влезе тържествено в града. В писмо до съпругата си генералът подчертава, че по време на война са необходими действия, а не показност и празненства.
По думите на Сачева този пример остава актуален и днес, защото показва разликата между реално свършената работа и стремежа към публично признание.
Втората историческа дата, на която тя акцентира, е 7 септември 1940 г. Тогава България и Румъния подписват Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа е върната на България без нова война между двете държави.
Сачева определи споразумението като едно от големите постижения на българската дипломация през 20-и век. Тя подчерта, че благоприятната международна обстановка е помогнала на България, но територията не е била просто „подарена“ от някоя велика сила.
По думите ѝ Германия и Италия оказват натиск върху Букурещ да преговаря, Съветският съюз подкрепя българските претенции, а Великобритания също заема позиция в подкрепа на връщането на Южна Добруджа.
Въпреки това цар Борис III и външният министър Иван Попов не желаят решението да бъде наложено едностранно от Германия. България избира пътя на двустранното споразумение с Румъния, подкрепено от Великите сили.
Според Сачева именно тук се съдържа важен урок за държавната политика – големите държави преследват собствените си интереси, а България трябва да умее да разпознава моментите, в които международните позиции съвпадат с нейните собствени цели.
Тя посочи, че историята не може да бъде разглеждана единствено през разделението на „вечни приятели“ и „вечни врагове“. Като пример Сачева даде различните позиции на Русия и Съветския съюз спрямо България в отделни исторически периоди.
Зам.-председателят на ГЕРБ-СДС отбеляза и тежката страна на Крайовската спогодба – задължителната размяна на население. Според нея зад дипломатическите формулировки стоят десетки хиляди човешки съдби, напуснати домове и прекъснати животи.
В същото време споразумението предвижда България и Румъния да се откажат от бъдещи териториални претенции една към друга. Така промяната на границата не се превръща в повод за нова война, а слага край на продължителен териториален спор.
Сачева припомни, че с Парижкия мирен договор от 1947 г. България запазва Южна Добруджа, въпреки че страната е третирана като победена държава след Втората световна война.
В заключение тя направи паралел със съвременната ситуация в Европа. Според Сачева историята отново става особено важна, тъй като на континента има война, а в международните отношения отново се използват понятия като сфери на влияние, исторически права и интереси на великите сили.
По думите ѝ най-важният урок от историята на Добруджа е, че България трябва да има достатъчно самочувствие и държавническа зрялост, за да взема решенията си според собствения си национален интерес.
