В православния календар първият голям празник след началото на новата църковна година на 1 септември е Рождеството на Пресвета Богородица, познато в народната традиция като Малка Богородица. Празникът се отбелязва с особена почит в цялата страна.
Врачанският митрополит Григорий подчерта, че въпреки популярното название „Малка Богородица“, денят има изключително важно значение за християнската църква. Според него с раждането на Дева Мария започва нов етап в Божия план за спасението на човечеството.
По думите на митрополита Мария е тази, която по-късно ще приеме в утробата си Иисус Христос – Изкупителя, чрез когото според християнската вяра човечеството ще получи спасение, мир и светлина.
Храмов празник днес отбелязва и девическият манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ край ямболското село Кабиле. В светата обител Сливенският митрополит Арсений и свещеници ще отслужат празнична литургия в зимния храм на манастира.
Според православното предание Дева Мария е дъщеря на праведните Йоаким и Ана. След дълги години, в които семейството не успявало да има деца, двамата получили вест, че ще им се роди дете. Тяхната дъщеря Мария впоследствие станала майка на Иисус Христос.
Малка Богородица заема особено място в народната и религиозната традиция и се почита най-вече от жените. На този ден вярващите отправят молитви към Божията майка за здраве, благополучие и закрила на семейството и децата.
С празника са свързани и редица обичаи. В храмовете се носят различни дарове – ризи, кърпи, престилки и чорапи, които се поставят пред иконата на Пресвета Богородица като знак на почит и молитва.
Сред традиционните ритуали е и приготвянето на варено жито. То се отнася в църквата за благословия, след което се раздава на близки и познати за здраве.
В много български домове на празника се приготвя и специална пита, наричана Богородичен хляб. В различни краища на страната са се запазили и традиции, според които на този ден жените не извършват определени домакински дейности.
Рождеството на Пресвета Богородица съчетава църковната традиция с дълбоко вкоренени народни обичаи. Празникът се възприема като ден на вярата, семейството, майчинството и надеждата за здраве и закрила.
