България е сред европейските държави, които се определят като по-уязвими към външна намеса и различни форми на пряко или косвено въздействие, свързано с войната в Украйна. Това се посочва в анализ на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, посветен на руските хибридни действия в Европа.
Според европейски представители и анализатори Москва концентрира значителна част от хибридните си действия върху 6 държави от източния фланг на НАТО – Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния и България.
Общото между тях е стратегическото им географско положение по крайбрежието на Балтийско и Черно море. Регионите имат ключово значение както за НАТО, така и за Русия. Държавите оказват военна и хуманитарна подкрепа на Украйна и засилват мерките си за възпиране на евентуална руска агресия.
Близостта до Русия и Беларус допълнително увеличава риска за тези страни, като ги излага на трансгранични действия и на различни последици от продължаващия конфликт.
В доклада специално внимание е отделено на България и Румъния. Според анализа от 2022 г. насам двете държави са изправени пред засилващ се натиск чрез руски хибридни действия. Подобни заплахи могат да засегнат вътрешната стабилност, критичната инфраструктура и националната сигурност, както и развитието на енергетиката и търговските възможности в Черно море.
Заглушаване на сигнали и проблеми с навигацията
Сред посочените примери са зачестилите смущения на сигналите за глобално позициониране в Черно море. Българските и румънските власти свързват част от тези нарушения със системи за радиоелектронна борба.
През 2023 г. румънските власти са съобщили, че в териториалните им води сигналът е бил подлаган на постоянно и активно заглушаване, което според тях е свързано с руски действия.
Руски дронове и нарушения на въздушното пространство
Румъния е регистрирала десетки случаи на навлизане на руски безпилотни летателни апарати във въздушното ѝ пространство от началото на войната.
През май 2026 г. руски дрон „Геран-2“ се е разбил в жилищна сграда в Галац, при което са пострадали 2 души. През юли румънски изтребители „Ф-16“ са били използвани в продължение на 3 дни за действия срещу навлизащи дронове.
Дезинформация и риск за изборите
Отделно място в анализа заема информационното влияние. България е определена като особено уязвима към злонамерени опити за манипулиране на информационната среда.
Сред факторите за това според доклада са продължителната политическа нестабилност, силната обществена поляризация, недостатъчното прилагане на регулациите и ограничената устойчивост на обществото срещу дезинформация.
На фона на опасенията от възможна намеса в изборния процес през 2026 г. българските институции вече са предприели инициатива за ограничаване на дезинформацията и са потърсили съдействие от Европейския съюз.
Докладът поставя България в групата на държавите, за които съчетанието от географско положение, политически фактори и участие в подкрепата за Украйна създава повишен риск от различни форми на хибриден натиск.
