В Югозападен Китай изследователи идентифицираха първата потвърдена лъчева кост (radius) от денисовски човек, намерена в пещера Бянфу в провинция Юнан. Откритието увеличава значително броя на физическите останки от този изчезнал хоминин и предоставя нови данни за разпространението и поведението му в Източна Азия — важни новини за изследователската общност, съобщава town.bg, като таун.бг следи развитието на проучванията.
Фосилът е част от масивна колекция — над 60 000 костни фрагмента, извлечени от няколко утаечни пласта в пещерата. От това множество специалистите филтрираха 22 потенциални останки от хоминини, които са датирани в интервала приблизително 167 000–134 000 години. За да установят видова принадлежност, екипът приложи протеомен анализ — изследване на белтъци в костите — и откри, че поне седем екземпляра носят специфичен аминокиселинен вариант, свързан с денисовците.
Сред идентифицираните материали има два фрагмента от череп, четири зъба и най-важното — фрагмент от лъчева кост. Този откривен екип посочва, че става дума за първия официално потвърден случай на денисовска кост от ръка; досегашните оскъдни останки включваха предимно пръстни кости, ребра, зъби, челюсти и няколко кости от крака. Предишни спекулации относно костта, използвана за идентификация на известния хибрид „Дени“ — момиче с неандерталска майка и денисовски баща — предполагаше, че тя е била от крайник, но новите данни дават по-ясен отговор.
Локацията на находката има голямо географско значение. Пещера Бянфу се намира в дълбокия юг на континента, далеч на юг от основните находища, свързвани с денисовците, включително пещерата Денисова в Сибир. Това разширява картата на физическите доказателства и подкрепя предишните генетични индикации, че групи, свързани с денисовците, са обитавали райони, близки до тропичните части на Югоизточна Азия и Океания, макар материалните следи в тези региони да бяха ограничени досега.
Паралелно с изследването на костите, друг екип анализира археологическия контекст на обекта. Те описват над 1 300 каменни артефакта, свързани с периода между 190 000 и 70 000 години преди настоящето. Комплектът от сечива включва обработени парчета камък и кости, както и остриета, които вероятно са служели като оръжия за лов и обработка на животински трупове. Този технологичен набор демонстрира умения за производство на оръдия, адаптирани за лов на средни и големи бозайници в региона.
Анализът на инструментите показва ясно сходство с техники, намирани по същото време при неандерталците. Такова технологично пресичане индикира възможен културен обмен или споделени поведенчески модели между двата вида — факт, който изследователите отбелязват като важен за разбирането на взаимодействията между различни неандерталско-подобни групи и денисовците.
Палеоботаничните проби от седиментите допълват картината: анализите на прашец сочат, че обитателите на пещерата са живели в горска среда, преобладаващо от иглолистни видове. Това дава информация за екологичните условия, в които денисовците са развивали своите адаптации и технологии, и подпомага реконструкцията на начина им на живот в този регион.
Взети заедно, находките от Бянфу представят най-богатата извънсибирска колекция от материала, приписван на денисовци, и значително допринасят за изграждането на по-пълна картина за тяхната биология и поведение. Макар отделните фрагменти да разкриват само части от пъзела, интеграцията на протеомни данни, археологически находки и палеоекологични изследвания позволява да се направят по-обосновани изводи за присъствието и начините на живот на тези древни хора в Югоизточна Азия.
Докато изследванията продължават, откритието в пещера Бянфу се очертава като ключов момент в изучаването на денисовците и техните връзки с други древни хоминини, предоставяйки важни новини за академичната общност и широката публика.
Абонирайте се за нас в Google News.
