76 385 души, избягали от войната в Украйна, са били под временна закрила в България към края на юли 2026 г. На фона на общата картина в Европейския съюз обаче страната ни отчита различна динамика — докато броят на хората със статут на европейско ниво продължава постепенно да се увеличава, през юли България регистрира спад при новите решения.
Според актуалните данни на Евростат към 31 юли 2026 г. 4 430 000 граждани на държави извън Европейския съюз, напуснали Украйна заради руската агресия, са се намирали под временна закрила в страните членки. За месец броят им е нараснал с 19 945 души, или 0,5%.
Увеличение е отчетено в 23 от 26 държави, за които има налични данни. Най-сериозно е нарастването в Чехия — с 4 415 души, Румъния — с 4 055, и Германия — с 3 995. В същото време Полша отчита спад от 8 110 души, Франция — от 475, а Кипър — от 110.
Германия остава водещата страна домакин
Най-голям брой хора под временна закрила продължава да приема Германия. Там са регистрирани 1 290 225 души, което представлява 29,1% от всички бенефициенти в Европейския съюз.
След Германия се нареждат Полша с 953 060 души и Чехия с 395 225.
Ако обаче данните се изчислят спрямо населението, подреждането изглежда по различен начин. Чехия е на първо място с 36,2 души с временна закрила на 1000 жители. Следват Словакия с 27,5 и Кипър с 26,7. Средната стойност за Европейския съюз е 9,8 души на 1000 жители.
България не е сред държавите с най-много бенефициенти в абсолютни числа, но присъствието на украински граждани със статут на временна закрила остава значително.
При тълкуването на българските показатели обаче е необходима известна предпазливост. Месечните промени в статистиката могат да бъдат повлияни не само от реалното движение на хора през границите, но и от административното актуализиране на регистрите, прекратяването на статути и различията в националните процедури.
Евростат посочва, че до януари 2024 г. включително в българските данни са попадали и лица, чийто статут вече не е бил валиден. Поради това стойностите от този период не могат да бъдат сравнявани директно с последващите данни.
България отчита най-големия спад при новите решения през юли
Разликата между България и общата тенденция в Европейския съюз се вижда най-ясно при новите решения за предоставяне на временна закрила.
През юли държавите членки са издали общо 45 015 нови решения, което е с 2 155 повече спрямо юни.
България обаче е сред 12-те държави, при които броят на новите решения намалява. Спадът у нас е 370 решения — най-голямото месечно намаление сред всички страни членки.
След България по този показател се нареждат Австрия със спад от 310 решения и Унгария с намаление от 305.
Това обаче не означава непременно, че България трайно излиза от системата за временна закрила. Данните за второто тримесечие показват по-различна картина.
Само няколко месеца по-рано тенденцията е била обратната
Между април и юни 2026 г. държавите от Европейския съюз са издали 138 640 нови решения за временна закрила. Това представлява спад от 26 165 решения, или 15,9%, спрямо първото тримесечие на годината.
България обаче е сред 13-те държави, при които броят на решенията през този период се увеличава.
Ръстът у нас достига 2 215 решения, което поставя страната на 3-то място в Европейския съюз по увеличение за периода, след Словакия и пред Гърция.
Затова отчетеният през юли спад по-скоро показва промяна в интензитета на новите регистрации, отколкото категоричен обрат в политиката или трайно намаляване на броя на хората, търсещи защита в България.
Почти всички бенефициенти са украински граждани
Структурата на хората под временна закрила в Европейския съюз също дава важна информация за характера на миграционния процес.
98,5% от всички бенефициенти са украински граждани. Сред останалите националности най-голям е броят на гражданите на Русия — 11 240 души, следвани от граждани на Нигерия — 4 705, и Азербайджан — 4 240.
По отношение на възрастта и пола най-голямата група остава тази на пълнолетните жени. Те представляват 43,4% от всички хора с временна закрила, като 51,4% от тях са на възраст между 35 и 64 години.
Непълнолетните са 29,4%, докато пълнолетните мъже представляват 27,1%. Момчетата под 18 години са 15,5%, а момичетата — 13,9%.
При хората, получили статут именно през юли, разпределението е малко по-различно. Пълнолетните жени са 38,8%, което е с 3,1 процентни пункта по-малко от юни. Пълнолетните мъже достигат 36,8%, а непълнолетните — 24,4%.
Именно при децата се наблюдава най-същественото месечно увеличение на дела — с 3,1 процентни пункта.
Над 7 милиона души са получили временна закрила от началото на войната
В по-дългосрочен план мащабът на явлението е още по-впечатляващ. От началото на руската пълномащабна война срещу Украйна страните от Европейския съюз са предоставили временна закрила на общо 7 200 000 души.
От март 2022 г. Полша е издала 2 169 355 решения, Германия — 1 648 285, а Чехия — 779 880. Трите държави заедно представляват 63,7% от всички решения, издадени в Европейския съюз.
Особено внимание в статистиката е отделено на непридружените непълнолетни. Най-много такива статути са предоставени от Австрия — 3 850, Нидерландия — 2 235, и Дания — 2 095.
Като относителен дял спрямо всички непълнолетни с временна закрила водеща е Хърватия с 16,2%, следвана от Дания с 10,0% и Австрия с 8,2%.
При тези данни също има съществени различия между отделните държави. В Полша например непълнолетните, пристигащи от Украйна, могат да бъдат поставяни под грижата на възрастен, определен от съд, и впоследствие да бъдат отчетени като придружени. Във Франция непълнолетните по принцип могат да останат в страната без разрешение, поради което често не попадат в статистиката за временна закрила. Други модели се прилагат и във Франция, Италия и Исландия.
Временната закрила вече не е само статистика за първите месеци на войната
Повече от 4 години след началото на пълномащабната руска инвазия статистиката за временната закрила придобива все по-сложен характер.
Месечните числа вече не зависят единствено от броя на хората, които напускат Украйна. Върху тях влияние оказват преместването между отделните европейски държави, подновяването и прекратяването на статути, както и различията в начина, по който националните институции поддържат своите регистри.
Това е особено важно при оценката на българските данни, където отчетеният през юли спад при новите решения идва след значително увеличение през второто тримесечие.
Механизмът за временна закрила беше въведен от Европейския съюз на 4 март 2022 г., след началото на руската пълномащабна война и масовото разселване на украинското население. През юни 2025 г. Съветът на Европейския съюз взе решение срокът на действие на режима да бъде удължен до 4 март 2027 г.
Така, въпреки променящия се поток и различията между отделните държави, системата за временна закрила продължава да обхваща милиони хора в Европа, а България остава сред страните, в които присъствието на украински граждани под този статут е съществено.
