Митът, че римските войници получавали заплатата си в сол, остава разбираема, но погрешна представа. Историческите извори и езиковите изследвания показват, че основните възнаграждения за легионерите са били монетни плащания, допълнвани от извънредни премии и пенсии, което прави темата важни новини за всеки интересуващ се от античната икономика и армията на Рим, съобщава town.bg.
Солта (лат. sal) действително е била ценен и широко използван продукт в античността – основен за консервиране на месо и риба и лесен за превозване. Това обяснява защо идеята солта да е била форма на заплащане е популярна в народната памет. Езиковият паралел между sal и salarium обаче не е достатъчен, за да докаже практиката на плащане в натура. Питър Гейнсфорд, специалист по класическа филология, посочва връзката между salarium и значението „стипендия или парична издръжка“, но отбелязва, че липсват исторически доказателства за реални плащания със сол.
Доказателствата сочат, че римските войници получавали предимно монети, най-често със сребърно съдържание. В монетните емисии често се срещат изображения с военна тематика и легенди, които подчертават верността на армията, като надписът fides militum. Според Тит Ливий от 405 г. пр.н.е. държавата поема отговорност за редовното плащане на възнагражденията, известни като stipendium. Тези плащания са се изплащали на три вноски в годината, като от сумата преди изплащане често са били правени удръжки за дрехи, храна и дори погребални принадлежности.
Промени в размера на stipendium са описани през вековете. Около 50 г. пр.н.е. Юлий Цезар удвоява годишната издръжка до 225 денара, като по това време един хляб струва около четвърт денар. Към края на II век от новата ера базовата годишна заплата за обикновен легионер се изчислява на около 600 денара, докато центурионите и офицерите получавали значително по-високи възнаграждения.
Освен основното заплащане, легионерите получавали и извънредни суми, наречени donativum, които често били свързани с милостта на конкретния император. Тези бонуси се изплащали периодично и имали пряко политическо значение: императорите разчитали на тях за задържане на лоялността на войската и били наясно, че отказът да изплатят обещаните премии може да доведе до бунт или преврат. Ситуацията е илюстрирана от съвета, приписван на Септимий Север към синовете му: „Живейте в съгласие, обогатявайте войниците и не се грижете за останалите“.
Военната служба предлагала и други финансови стимули. След като войник положел sacramentum, от него се очаквало да служи около 25 години. При пенсиониране са се изплащали еднократни премии praemia militiae — при император Август това е било 3000 денара (12 000 сестерции), а размерът на премията нараствал във времето. Също така по-късно на войниците започнали да се отпускат дневни пари за храна, облекло и оборудване, покривани от специален данък, annona militaris.
Епохата от III век нататък носи и неприятни икономически предизвикателства: криза в сребърното съдържание на монетите понижава доверието във валутата, което води до искания за по-големи плащания. В отговор, през IV век при Константин Велики е въведен solidus — златна монета с тегло около 4,5 грама, която заменя по-ранния aureus от 7,5 грама. Solidus се утвърждава като надеждно разплащателно средство и основен инструмент за заплащане на войниците в следващите столетия, което дава и повод за спекулации, че термините за войник в някои езици произлиза от името на монетата. Подобно на твърдението за солта обаче, и тази хипотеза няма безспорни доказателства за директна етимологична връзка.
Накратко, в основата на римската военна заплата стоят монети, държавни политики и допълнителни премии, а не систематични разплащания със сол. Темата продължава да бъде актуална и се появява сред важни новини по историческите изследвания и популярните публикации, включително и в таун.бг, където се обсъждат изводите от античните източници.
Абонирайте се за нас в Google News.
