Омбудсманът Велислава Делчева настоява за по-силна защита на гражданите при потребителското кредитиране и за ограничаване на практиките, които могат да доведат до прекомерна задлъжнялост. Становището ѝ е изпратено до парламентарните комисии по икономическа политика, инвестиции и индустрия и по бюджет и финанси по внесения на 11 септември 2026 г. проект на Закон за потребителския кредит.
Все повече жалби срещу бързите кредити
По данни на институцията през последните години сигналите от граждани за проблеми при обслужването на потребителски кредити се увеличават. Значителна част от тях са свързани с компаниите за бързи кредити.
Сред най-често посочваните проблеми са прекомерни лихви, такси и неустойки, натиск при събиране на задължения, липса на достатъчно информация за договора и погасителния план, както и откази за разсрочване или отсрочване.
Делчева обръща внимание и на случаите, при които кредити се отпускат без достатъчна оценка на платежоспособността на клиента или без ясна информация при прехвърляне на задължението към друг кредитор.
Предлагат ограничен достъп до данни от регистъра по Закона за хазарта
Сред предложенията е при строго определени условия кредиторите да могат да получават ограничена информация от НАП за лица, вписани в регистъра по Закона за хазарта.
Според омбудсмана подобна възможност би помогнала при оценката на кредитоспособността и би ограничила риска хора в тежко финансово положение да поемат последователно нови задължения.
Делчева предлага да се предприемат мерки, които да ограничат възможността едно лице да тегли кредит след кредит, когато това създава риск от свръхзадлъжнялост.
Обезщетението при просрочие да има таван
Общественият защитник настоява при забавено плащане обезщетението за забава по потребителски кредит да не може да надвишава размера на законната лихва.
Тя предлага също да се прецизира понятието „допълнителна услуга“, за да не се допуска необосновано увеличаване на общите разходи по кредита.
По-кратък срок за данните за онкологични заболявания
Делчева поставя акцент и върху хората, преминали през онкологично заболяване. Според нея настоящият 10-годишен срок, в който информация за заболяването може да бъде използвана при застраховка, свързана с кредит, е прекалено дълъг.
Предложението е този период да бъде намален на 5 години или да се въведе различен подход според конкретните случаи.
Според омбудсмана прекомерно дългото използване на подобни данни може да затрудни достъпа до средства, необходими на хората за спешни разходи, включително ремонти и плащане на комунални задължения.
Мерки срещу натиска при събиране на дългове
В становището се предлага правилата за работа с потребители, които изпитват затруднения при погасяването на задълженията си, изрично да забраняват агресивни и заблуждаващи търговски практики.
Причината са многобройните оплаквания за телефонен и друг психически натиск при събиране на задължения. Делчева настоява да се гарантират личната неприкосновеност и правилата за етично общуване с длъжниците.
Тя предлага и предварителната информация при сключване на договор да бъде не само ясна и разбираема, но и изрично вярна, пълна и четлива. Данни на друг език според предложението трябва да се предоставят само при изрично желание на потребителя.
Спор около данните за семейното положение
Омбудсманът поставя въпрос и за възможността кредиторите да получават информация за семейното положение, брака, децата и адреса на кредитополучателя.
Според Делчева тази практика трябва внимателно да бъде съобразена със забраната за пряка и непряка дискриминация по признак „семейно положение“.
Тя настоява да бъде преразгледано и изключението за малките кредити, използвани от хора с ниски доходи, при което се допуска връщането на сума до двойния размер на главницата.
Промени и при отсрочването на задължения
Сред останалите предложения е да отпадне изразът „когато е целесъобразно“ при прилагането на мерки за отсрочване преди започване на принудително изпълнение.
Делчева обръща внимание и на несъответствие между отделни текстове от преходните и заключителните разпоредби на проекта. Според нея те трябва да бъдат уеднаквени по отношение на обратното действие на изрично посочени разпоредби.
В заключение омбудсманът настоява новата нормативна уредба да осигури по-висока защита за потребителите и да ограничи практиките, които могат да доведат до прекомерна задлъжнялост и натиск върху длъжниците.
