Нашата планета не е идеална сфера: поради въртенето си тя е леко издута по екватора и сплескана при полюсите. Нов анализ на гръцкия геолог Кристофорос Коцакис от Аристотеловия университет в Солун показва, че тази форма всъщност се променя с ускоряващо се темпо — полярните региони на твърдата Земя се издигат по-бързо, докато екваториалните зони потъват. Тези важни новини съобщава town.bg, а наблюденията предизвикват преразглеждане на начина, по който се интерпретират различните измервания на планетарната форма.
Коцакис използва данни от глобална мрежа станции на Глобалната спътникова навигационна система (GNSS) за периода 1997–2015 г., за да картографира вертикалните движения на твърдата кора по целия свят. Анализът показва, че между 1997 и 2000 г. полюсите са се издигали със средна скорост около 0,5 милиметра на година, а до 2015 г. тази скорост е нараснала до около 1 милиметър на година. Паралелно с това екваториалните части на земната кора са потъвали с ускоряваща се скорост. По този начин твърдата скалиста обвивка на Земята постепенно губи част от екваториалното си изпъкване и става малко по-малко сплескана.
Авторът посочва, че причините за това поведение са комплексни, но поне една от движещите сили вероятно е загубата на лед от Гренландия и Антарктида. Когато огромни ледени маси се топят, тежестта върху кората под тях намалява и тя реагира чрез повдигане. Същевременно разтопената вода се преразпределя по океаните и добавя маса към други части на планетата, което води до потъване на морското дъно и промяна в разпределението на тежестта.
Интересно е, че промяната на твърдата Земя върви в посока, противоположна на наблюдаваните изменения в геоида — гравитационната „повърхност“, която отразява разпределението на масата в планетата. Докато скалистата обвивка става по-малко сплескана, изчисленията на Коцакис показват, че геоидът в този период е придобивал по-голямо сплескване. Обяснението е просто по физични причини: масата на разтопената вода се премества от полюсите към по-ниските ширини, а гравитацията реагира на самото преместване на маса — това прави гравитационната форма по-плоска, дори когато твърдата кора се възстановява и се издига при полюсите.
Тези паралелни, но противоположни изменения подчертават необходимостта от комбиниране на различни видове наблюдения. Измерванията на геоида и на вертикалните движения на кората дават различна, допълваща се информация за състоянието на планетата. Без едно от тези измервания картината би била непълна и би могла да доведе до погрешни заключения за динамиката на масите и формата на Земята.
В по-широк контекст резултатите припомнят, че въпреки усещането за твърда и стабилна повърхност, Земята е динамична: тектонските плочи мигрират, кората реагира на изменения в натоварването и процеси като ледниковата остатъчна адаптация продължават хилядолетия след оттеглянето на ледниковите шапки. Проучването на Коцакис показва, че към тези дългосрочни процеси се добавят и по-бързи промени, свързани с текущото топене на лед и преразпределение на вода.
Резултатите имат значение за научната общност и за сектора, който се занимава с геодезия, моделиране на морското равнище и гравитационни изследвания. Те изискват интегриран подход към наблюденията и интерпретацията на данните, за да се разберат както физическите отражения върху повърхността на твърдата Земя, така и промените в гравитационното поле. Тези новини са важни за изследователите и за всички, които следят дългосрочните трансформации на планетата в резултат на климатични и геофизични процеси.
За допълнителна информация и актуални материали посетете таун.бг, където са публикувани детайли за изследването и неговите изводи. Абонирайте се за важни новини и следете научните новини, за да останете информирани за промените в нашия свят.
Абонирайте се за нас в Google News.
