Кандидатът за президент Андрей Гюров определи предстоящите избори като избор не само между отделни кандидати, но и между различни визии за развитието на България. В интервю за Българското национално радио той заяви, че обществото очаква стабилна, сигурна и модерна държава, както и президент, способен да действа независимо от останалите власти.
По думите му държавният глава трябва да може да защитава интересите на гражданите и да бъде коректив както на изпълнителната, така и на законодателната власт. Гюров подчерта, че според него решението за бъдещата посока на страната е в ръцете на българските избиратели.
Президентът има достатъчно правомощия
Гюров заяви, че Конституцията предоставя на президента необходимите инструменти, за да задава дългосрочна посока на развитие и да реагира, когато управлението се отклонява от нея.
Според него ролята на държавния глава не се изчерпва с формалните му правомощия. Той трябва да създава баланс между институциите, да поставя важните теми в обществения дневен ред и да бъде представител на интересите на гражданите.
„Нямам нужда от повече власт, за да изпълня тези неща“, заяви кандидатът за президент.
Призив за активен диалог
Гюров каза още, че президентската институция не трябва да бъде използвана единствено като място, от което се налага вето върху решения на останалите власти.
Според него държавният глава трябва предварително да търси диалог между институциите и да използва експертния потенциал на президентството за намиране на решения. Той посочи, че президентът разполага със силна обществена легитимност, тъй като е избран пряко от гражданите.
По думите му тази позиция трябва да бъде използвана за поставяне на важните проблеми във фокуса на обществото и за изискване на отговорни действия от останалите институции в рамките на техните правомощия.
Гюров настоява за редовно свикване на КСНС
Кандидатът за президент акцентира и върху работата на Консултативния съвет за национална сигурност. Той припомни, че по закон съветът трябва да бъде свикван на всеки 3 месеца.
Според Гюров има редица теми, по които гражданите очакват държавата да покаже ясен план и готовност за реакция при кризи. Като пример той посочи цените на горивата, геополитическата обстановка и рисковете в енергийния сектор.
„Не трябва да чакаме с глава, заровена в пясъка“
Гюров подчерта, че външните конфликти могат да окажат влияние върху България, дори когато страната не участва пряко в тях. Затова според него институциите трябва предварително да оценяват възможните последици и да подготвят различни варианти за действие.
Той сравни управлението на държавата с шофиране на автомобил, при което не е достатъчно да се гледа единствено назад.
Според Гюров първата стъпка трябва да бъде институциите да обменят информация и да изяснят реалната ситуация. След това трябва да бъде изработен конкретен план за действие, който да отчита различните възможни сценарии.
Той подчерта, че подобна подготовка не означава прогнозиране на развитието на международните конфликти, а готовност на България да реагира независимо от това как ще се развият те.
