Създадена в края на Втората световна война, Организацията на обединените нации се ражда с амбицията да предотвратява нови глобални конфликти и да създава механизми за международен диалог. Макар войните да не са изчезнали, през десетилетията организацията се превръща в основна платформа за дипломатически преговори, хуманитарна помощ, защита на човешките права и търсене на решения при международни кризи.
България е част от ООН от 14 декември 1955 г. Оттогава страната участва в различни органи на организацията, включително в Съвета за сигурност и Съвета по правата на човека, а български представители са заемали и едни от най-високите международни постове в системата на ООН.
Раждането на организацията
Идеята за създаването на нова международна структура се оформя по време на Втората световна война. Между 25 април и 26 юни 1945 г. представители на 50 държави се събират в Сан Франциско, за да изработят основите на организация, която да допринася за предотвратяването на нова световна война.
На 26 юни 1945 г. делегатите подписват Устава на ООН. Полша, която не участва в конференцията, подписва документа по-късно и заедно с останалите държави става част от първоначалните 51 членове.
Уставът влиза в сила на 24 октомври 1945 г. От 1948 г. тази дата се отбелязва като Ден на Организацията на обединените нации.
Как е устроена ООН
Още през 1945 г. са създадени основните органи на организацията – Общото събрание, Съветът за сигурност, Икономическият и социален съвет, Съветът за попечителство, Международният съд и Секретариатът.
Днес ООН обединява 193 държави. Приемането на нови членове става с решение на Общото събрание след препоръка от Съвета за сигурност.
Системата на ООН включва не само самата организация, но и множество програми, фондове и специализирани агенции. Те работят в различни области и разполагат със собствено ръководство и бюджети.
От мира до устойчивото развитие
Основните задачи на ООН остават свързани с международния мир и сигурност, хуманитарната дейност, защитата на човешките права и спазването на международното право.
С течение на времето обаче дневният ред на организацията се разширява. През 2000 г. са приети Целите за развитие на хилядолетието, насочени към ограничаване на крайната бедност, намаляване на неравенствата, подобряване на образованието и насърчаване на икономическото развитие.
На 25 септември 2015 г. държавите членки приемат Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. Тя включва 17 цели и 169 подцели, свързани със социалното, икономическото и екологичното развитие.
България става член през 1955 г.
България е приета за пълноправен член на ООН на 14 декември 1955 г. с резолюция на Общото събрание заедно с още 15 държави.
Членството отваря възможност за по-активно участие на страната в международните отношения след периода на изолация в годините след Втората световна война.
През следващите десетилетия България участва в работата на Общото събрание и редица други структури на ООН. Страната изпраща военни и полицейски контингенти в мироопазващи мисии в Косово, Кипър, Камбоджа, Босна и Херцеговина, Афганистан и Ирак.
България и Съветът по правата на човека
На 10 октомври 2023 г. България е избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека за периода 2024–2026 г. При гласуването кандидатурата получава подкрепата на 160 държави.
Съветът е спомагателен орган на Общото събрание и се състои от 47 държави, избирани за 3-годишни мандати.
По-рано, на 27 април 2005 г., България е избрана и за член на Комитета по планиране и координация на ООН за периода 2006–2008 г.
3 пъти в Съвета за сигурност
България е избирана 3 пъти за непостоянен член на Съвета за сигурност. Първият мандат е през 1966–1967 г., вторият – през 1986–1987 г., а третият – през 2002–2003 г.
В рамките на тези мандати България е била и председател на Съвета за сигурност 3 пъти.
Българското участие съвпада с приемането на редица важни резолюции, включително по конфликтите в Близкия изток, войната между Иран и Ирак и ситуацията около Ирак.
Особено значим е периодът през септември 2002 г., когато България председателства Съвета за сигурност. Тогава се отбелязва 1 година от атентатите на 11 септември 2001 г., а борбата с тероризма е сред основните теми.
На 11 септември 2002 г. е проведено специално заседание на високо равнище, председателствано от президента Георги Първанов.
Българин начело на Общото събрание
През 1992 г. България получава възможност да заеме още една престижна позиция. Тогавашният вицепремиер и министър на външните работи Стоян Ганев е избран за председател на 47-ата сесия на Общото събрание.
За кандидатурата му гласуват 179 държави. На 37 години Ганев става най-младият председател на Общото събрание към онзи момент.
Сред основните теми на неговото председателство са конфликтите в бивша Югославия и Нагорни Карабах, реформите в ООН и подобряването на взаимодействието между Общото събрание и Съвета за сигурност.
По инициатива на Стоян Ганев Общото събрание приема проекторезолюция, с която 3 декември е обявен за Международен ден на хората с увреждания.
2 българки се борят за поста генерален секретар
През 2016 г. България има 2 кандидатури в надпреварата за генерален секретар на ООН – Ирина Бокова и Кристалина Георгиева.
Бокова по това време е генерален директор на Организацията на ООН за образование, наука и култура, а Георгиева е заместник-председател на Европейската комисия и комисар по бюджета и човешките ресурси.
Ирина Бокова се класира 4-а в първите публични изслушвания на кандидати за най-високия пост в организацията. Кристалина Георгиева разделя 7-ото и 8-ото място заедно със словенеца Данило Тюрк.
Въпреки неписаната практика постът да бъде предоставен на представител на Източна Европа, на 14 октомври 2016 г. Общото събрание единодушно избира португалеца Антонио Гутериш за генерален секретар.
Той поема длъжността на 1 януари 2017 г. и през 2021 г. е преизбран за втори мандат, който продължава до 31 декември 2026 г.
Историята на България в ООН показва дългогодишното участие на страната в различни направления на организацията – от мироопазващи операции и работа в Съвета за сигурност до защита на човешките права и участие в международните дебати за устойчивото развитие.
