Управленската програма на „Прогресивна България“ не дава достатъчно ясна визия за дългосрочното развитие на страната. Това заяви пред Би Ти Ви бившият премиер и бивш лидер на СДС и ДСБ Иван Костов.
По думите му в документа липсва реалистична оценка за състоянието на България и благосъстоянието на гражданите. Костов постави въпроса кои конкретни показатели трябва да бъдат подобрени и с какви измерими резултати, за да се постигне действително по-високо качество на живот.
Той определи като недостатъчно конкретни обещанията за повишаване на качеството на живот и попита какво точно ще бъде променено и в какъв мащаб.
Костов коментира и състоянието на върховенството на закона у нас. Според него съществува риск вместо реална съдебна реформа отново да се търси начин за политически контрол върху съдебната власт.
„Много силно желая това управление да направи тези реформи, а не само да смени хората“, посочи той, като подчерта необходимостта съдебната система да работи без политическа намеса.
Бившият премиер заяви още, че политическият дневен ред у нас често остава съсредоточен върху проблеми, които не са водещи за младите хора. Според него те се интересуват преди всичко от бъдещето и от това какво общество ще наследят. Костов свърза по-добрия живот с комбинация от професионална реализация, сигурност и възможности за гражданско участие.
Той отправи критики и към политиката на увеличаване на разходите чрез нов дълг, когато средствата се насочват основно към пенсионерите и служителите в сектор „Сигурност“. По думите му подобен подход прехвърля финансовата тежест върху следващите поколения и не представлява справедливо решение.
Особено внимание Костов обърна на изкуствения интелект и новите технологии. Според него те създават възможност за мащабна промяна в начина, по който функционира публичната администрация.
Той призова България да се включи по-активно в технологичната трансформация и даде Естония като пример за държава, която е използвала цифровизацията за промяна на администрацията и икономиката.
Костов отбеляза, че у нас има специалисти, които разполагат с необходимите знания за електронно управление, но страната изостава в практическото прилагане на технологиите. Според него подготовката за навлизането на изкуствения интелект трябва да започне незабавно, включително чрез преквалификация на хората, чиито професии ще бъдат засегнати от технологичните промени.
Той коментира и необичайно големия брой кандидат-президентски двойки — 28. Според Костов това е показател за ниското доверие към институциите.
По думите му България постепенно губи авторитет в Европейския съюз, като сред причините той посочи липсата на достатъчно единна национална позиция по международните конфликти и важните външнополитически въпроси.
Костов направи сравнение с периода 1997–1998 г., когато според него съществуваше широк политически консенсус около стратегическата цел страната да стане член на Европейския съюз и НАТО и да проведе необходимите реформи.
Според него днес подобно единство липсва. Костов смята, че за да възстанови позициите си, България се нуждае от консенсус, който да надхвърля подкрепата за конкретна политическа формация и да обединява по-широк кръг от обществото.
