Предстоящото предаване на тленни останки от Гърция на България, за които се предполага, че са на средновековния владетел цар Самуил, предизвика остра обществена и политическа реакция в Северна Македония.
Очаква се официалната церемония да се състои в Солун, след което останките да бъдат пренесени в София. Случаят бързо се превърна в повод за нови спорове около историческото наследство на региона и мястото на Самуил в националните исторически разкази на България и Северна Македония.
В Скопие вниманието се насочи не толкова към дипломатическите договорености между Атина и София, колкото към отсъствието на публична реакция от македонските институции. Политици, историци и анализатори започнаха да поставят въпроси за това дали властите са били информирани за договореностите и дали са участвали по някакъв начин в обсъжданията.
Опозицията постави въпроса за задкулисни договорки
Случаят предизвика политически атаки срещу управляващите в Скопие. От ВМРО-ДПМНЕ публично поставиха въпроса дали между бившия премиер Зоран Заев и българския президент Румен Радев е имало договорености, които не са били обявени публично.
От партията свързаха темата с предишни решения и политически компромиси, като поискаха повече информация за отношенията между Скопие, София и Атина.
В македонските медии се появиха и по-остри коментари. Част от публикациите представиха предаването на останките като пореден пример за решения, които според авторите им засягат историческото наследство на региона.
Историци оспорват категоричната идентификация
Споровете не останаха само в политическата сфера. Историкът Стойко Стойков постави под съмнение категоричното приемане на тезата, че намерените на остров Свети Ахил останки принадлежат именно на цар Самуил.
В коментар, цитиран от македонската медия „МКД“, Стойков заявява, че липсват достатъчно доказателства за окончателна идентификация на костите. Той поставя под въпрос и правното основание България да претендира за тяхното предаване.
Според него темата може да бъде използвана и в политически спорове между България и Северна Македония, включително по въпроси, свързани с историческата памет и признаването на македонското малцинство.
Друг прочит на случая предлага експертът по стратегически комуникации Миле Бошняковски. В анализ за „Слободен печат“ той разглежда решението през призмата на регионалното културно наследство и възможностите за развитие на района около Преспа.
По думите му преместването на останките от остров Свети Ахил в национален мемориален контекст в България променя начина, по който историческата реликва може да бъде използвана за развитие на региона.
Според Бошняковски островът и районът около Преспа биха могли да се превърнат в общ туристически и културен център за България, Гърция и Северна Македония.
Скопие остава без официална позиция
Особено внимание македонските медии обръщат на липсата на публична позиция от правителството, Министерството на външните работи и Министерството на културата на Северна Македония.
В публикации по темата се поставя въпросът дали Скопие е било информирано предварително за договореностите между Атина и София и дали е предприело дипломатически действия.
Според критиците на правителството липсата на реакция поставя Северна Македония в пасивна позиция по въпрос, който има силно символно значение за страната.
Случаят отново насочи вниманието и към работата на съвместната българо-македонска историческа комисия. В рамките на нейната работа е обсъждано мястото на цар Самуил в средновековната история, но договорените исторически формулировки продължават да бъдат обект на политически и обществени спорове.
Новият казус показва, че въпросите около наследството на цар Самуил продължават да имат значение далеч отвъд историческите изследвания. Решението за преместването на останките се превърна в пореден повод за дебат между София и Скопие и постави отново на дневен ред въпроса кой и как представя общото историческо наследство на Балканите.
