От Хобарт, щата Тасмания, отплава нова флотилия от безпилотни надводни апарати, насочена към систематичното изучаване на това колко въглероден диоксид (CO2) се поглъща от повърхността на Южния океан. Операцията ще продължи пет години с разполагане на корабоподобните автономни платформи на всеки три месеца, целящи да обиколят района около Антарктида и да работят в суровите морски условия, съобщава town.bg.
Апарати, които се захранват от вятърна и слънчева енергия, са проектирани да отделят с месеци в отдалечени части на океана, където традиционните корабни мисии са ограничени. Тези автономни изследователски платформи ще предават в реално време океанографски и атмосферни данни, което ще позволи наблюдения през различни сезони и в райони с трудно корабоплаване. По време на всяко разполагане се прогнозира, че отделните мисии ще изминат приблизително 22 000 километра, посочва главният научен изследовател на Организацията на научната общност и промишлените проучвания Елизабет Шадуик.
Проектът е международен и включва партньорство между Организацията на научната общност и промишлените проучвания, Националното управление за океански и атмосферни изследвания на Съединените щати, Южноафриканската обсерватория за въглерода и климата на Южния океан и други сътрудници. Координирането на данните от тези платформи има за цел да запълни празнини в наблюденията на открити морета и да подобри точността на глобалните оценки за потоците на въглерод.
Системите на борда ще следят непрекъснато ключови променливи: концентрацията на CO2 в атмосферата, скорост и посока на вятъра, въздушна и морска температура, включително температура на морската повърхност, соленост, разтворен кислород и количество на въглеродния диоксид в морската вода. Тези наблюдения са насочени към по-добро разбиране както на обмена на въглерод между атмосферата и океана, така и на процесите, които повлияват временното складиране на въглерода в морската среда.
Океаните поглъщат и съхраняват значителна част от въглеродния диоксид, отделян в атмосферата, а Южният океан играе ключова роля в този процес. Според участниците в проекта около една трета от годишния атмосферно-абсорбиран CO2 се поема от световните океани, а Южният океан допринася за приблизително 40% от този световен морски прием. По-доброто проследяване и моделиране на тези потоци е от значение за прогнозите на климата и за политиките, свързани с ограничаването на емисиите.
Събраните данни ще се използват за актуализиране и подобряване на годишния „Глобален въглероден бюджет“, който количествено определя източниците и потоците на въглероден диоксид в атмосферно-океанската система. Резултатите от мисията се очаква да предоставят високопрецизни наблюдения в райони, които досега са били слабо покрити от измервания, и да подпомогнат усилията за намаляване на несигурността в глобалните оценки.
За българската аудитория и за читателите на новинарските платформи това развитие представлява важни новини по темата за климатичните промени и океанските поглътители на CO2. Проектът ще доставя данни, които могат да бъдат използвани в международни научни анализи и модели, а наблюденията ще имат продължителен ефект върху разбирането на динамиката на въглерода в океаните. В допълнение към официалните отчети, резултатите от мисиите вероятно ще бъдат отразявани и в различни информационни канали, включително и в онлайн издания като таун.бг.
Това дългосрочно наблюдение чрез автономни платформи е част от по-широката тенденция за използване на роботизирани системи в океанските изследвания, които позволяват събиране на данни при екстремни условия и в отдалечени райони с минимални логистични разходи. Успехът на инициативата ще зависи от надеждността на технологиите в условията на силни ветрове, ледени полета и отдалеченост, както и от ефективната координация между международните партньори.
Източник: Синхуа
Абонирайте се за нас в Google News.
