Пилотно клинично проучване, ръководено от психиатъра Няша Чагведера от Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF), показва, че ограничаването на ултрапреработените храни е свързано със значително намаляване на симптомите при хора с диагноза депресия. В изследването са участвали 20 възрастни, които редовно консумирали големи количества такива продукти; средната възраст е била около 44 години, а средната продължителност на заболяването — близо 13 години, съобщава town.bg.
Експериментът е имал кросоувър дизайн: всеки участник следвал два хранителни режима по четири седмици — обичайното си хранене и диета с минимален прием на ултрапреработени продукти. Участниците били разпределени на случаен принцип коя диета да започнат, след което разменили режимите. Доброволците сами купували храна по указания на изследователите и се ангажирали да не променят медикаментите, терапията, физическата активност или съня си през целия период. Деветнадесет души завършили изпитването успешно.
Оценката на консумацията на ултрапреработени храни спаднала ясно: средният резултат се понижил от 10,10 пункта в началото на изследването до 1,42 пункта след периода на ограничение. По време на диетичната интервенция три различни въпросника за депресия регистрирали по-ниски стойности в сравнение с периода на обичайно хранене. По скалата PHQ-9 средният резултат при обичайния режим бил 8,68 пункта, а по време на диетата с малко ултрапреработени храни — 5,53 пункта; редукцията между двата режима е около три пункта след корекция за начални симптоми и последователност на диетите. По скалата MADRS средните стойности паднали от 18,9 пункта при обичайното хранене до 8,05 пункта при ограничението на преработените продукти. Третата оценка за депресия и въпросникът за тревожност също показали подобрение по време на диетата.
Изследователите отбелязват, че тези резултати допълват наблюденията от предишни изследвания, които свързват висока консумация на ултрапреработени храни с повишен риск от развитие на депресия. Настоящият труд проверява каква е реакцията при хора, които вече живеят с депресия, когато променят хранителните си навици — което изисква да се прекъснат утвърдени рутини, тъй като пакетирани продукти и полуфабрикати често са по-удобни, евтини и леснодостъпни.
Участниците оценили приложимостта и ползата от диетата: средно 5,74 от 10 за леснота на спазване и 8,42 от 10 за усещана полза. По време на изпитването не са регистрирани нежелани събития, което накара екипа да заключи, че подходът е приложим и може да бъде основа за по-мащабни проучвания.
В анализа са подчертани важни условности: намаляването на ултрапреработените храни неизбежно се съпровожда от промяна в приема на захар, мазнини и калории, както и в излагането на добавки и технологични замърсители, така че настоящото пилотно изследване не може да определи кои конкретни фактори са отговорни за наблюдаваното подобрение. Изследователите също така отбелязват, че симптомите били по-ниски и по време на периода на обичайно хранене в сравнение с първоначалното състояние (напр. PHQ-9 от 12,8 в самия старт спрямо 8,68 при обичайна диета), затова отчетеният ефект се отнася до разликата между двата режима, а не може да се приписва изцяло на спирането на ултрапреработените продукти.
Главните ограничения на проучването включват малкия му размер и липсата на „сляп“ метод — участниците знаели коя диета следват, което може да е повлияло субективните оценки; самоотчитането на консумацията без лабораторни измервания; и специфичния състав на групата — всички със затлъстяване и поне едно метаболитно нарушение, което ограничава генералността на резултатите. Авторите призовават за по-големи и заслепени клинични проучвания, които да използват обективни показатели за приема на храна и да изяснят биологичните механизми зад наблюдаваните промени.
Това са важни новини за пациентите и специалистите, следени от общността на здравните новини и информационните страници като таун.бг и други източници на актуална информация.
Абонирайте се за нас в Google News.
