На 14 октомври православните християни почитат света Параскева Епиватска, известна у нас като света Петка Българска. Празникът е наричан Петковден и е свързан с паметта на една от най-почитаните светици в православния свят.
Днес имен ден отбелязват близо 22 000 българи. В чест на светицата в страната са изградени множество храмове, а житейският ѝ път и чудесата, свързвани с нея след смъртта ѝ, са описани от свети патриарх Евтимий Търновски.
Света Петка е почитана като застъпница на хората, преминаващи през изпитания, страдания и житейски трудности. Нейният пример на смирение, пост и молитва продължава да вдъхновява вярващите и до днес.
От богатия дом до живота в лишения
Светицата живяла през XI век и произхождала от заможно семейство от град Епиват. Посветила живота си на вярата, като се отдала на молитва и аскетизъм. Подвизавала се край Константинопол, а по-късно заминала за Палестина, преди да се завърне по родните си земи.
Според отец Димитър именно готовността на светците да се откажат от земните блага в името на Бога ги превръща в пример за християните.
„Хората почитат и се възхищават на онези, които оставят всичко заради Бога. Техният аскетизъм ни показва как да устояваме в трудните моменти от живота. По светиите се учим на вярата“, обясни свещеникът.
Как мощите на света Петка стигат до Търново?
Посмъртната почит към света Петка е тясно свързана с историята на нейните мощи, които заемат важно място в духовното и историческото наследство на Балканите.
По българските земи култът към светицата се утвърждава по времето на цар Иван Асен II. Според разказа на отец Димитър владетелят пренесъл с благоговение мощите ѝ в Търново, тогавашната българска столица, и ги положил в новопостроен храм, посветен на нейното име.
И до днес света Петка се почита в православния свят, а вярващите свързват името ѝ с множество чудеса и застъпничество в моменти на изпитание.
Петковден остава не само празник на именниците, но и ден, в който православната традиция припомня силата на вярата, смирението и духовната устойчивост.
