Зачестилите нападения с дронове срещу търговски кораби в Черно море поставят под въпрос готовността на България да защити морските си пространства. Според експерти страната трябва да преосмисли подхода си към сигурността, а обявените мерки за укрепване на отбраната може да се окажат недостатъчни.
Темата беше обсъдена в ефира на Нова телевизия от бившия заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев и капитана и специалист по морска сигурност Христо Папукчиев.
Керемедчиев прогнозира, че атаките в Черно море вероятно ще продължат. Според него изявленията на руския президент Владимир Путин, външния министър Сергей Лавров и говорителя на Кремъл Дмитрий Песков не дават основания да се очаква скорошно прекратяване на военните действия срещу Украйна в региона.
По думите му от руската страна са прозвучали сигнали, че нападенията може да не спрат дори ако започнат мирни преговори между Москва и Киев. Затова България трябва да оцени трезво рисковете и да изгради отбраната си според реалната обстановка, вместо да очаква напрежението да се успокои от само себе си.
Бившият заместник-министър отправи критики към действията на българските власти. Според него страната реагира със закъснение, предприема прибързани решения и придобива техника без достатъчно добра координация. Той смята, че България не е достатъчно интегрирана в общата система за сигурност в Черно море и трябва да обмисли задействането на член 4 от договора с НАТО.
Христо Папукчиев също изрази съмнения дали планираното придобиване на допълнителни средства за противовъздушна отбрана отговаря на конкретните заплахи. Според него наличието на системи за борба с дронове и средства за наблюдение не е достатъчно, ако те не работят в рамките на единна и добре координирана система.
Експертът посочи, че самият факт, че се стига до подобни инциденти, показва слабости в досегашните действия за защита.
Папукчиев предупреди и срещу разбирането, че сигурността представлява просто линия, която трябва да бъде охранявана. По думите му морската среда е динамична и рисковете се променят според възможностите на воюващите страни, както и според намесата на други участници в конфликта.
Особено важен остава въпросът какви точно безпилотни апарати се използват при нападенията и по какъв начин се управляват. Според Папукчиев без достатъчно информация за тези характеристики е трудно да бъдат избрани най-ефективните средства за противодействие.
Така основното предизвикателство пред България остава не само придобиването на нова техника, но и изграждането на работеща система за наблюдение, координация и бърза реакция при заплахи в Черно море.
