Премиерът Румен Радев подготвя съвместна инициатива с Румъния за прекратяване на ударите срещу търговски и цивилни плавателни съдове в Черно море. След разговор с румънския министър-председател той планира среща и с президента на страната, за да бъде внесено общо предложение пред Съвета на Европейския съюз.
Радев настоява за мораториум върху атаките и подчерта, че агресията срещу цивилни кораби е недопустима. По думите му Черно море има ключово значение не само за сигурността, но и за международните доставки на храни, торове и енергийни ресурси. От тях зависят милиони хора, включително в уязвими региони на Африка и Близкия изток.
Министър-председателят очаква европейските партньори да подкрепят предложението. Той припомни, че още на 6 октомври, след първите атаки срещу 2 кораба в българската изключителна икономическа зона, е информирал европейските лидери за случилото се. Според него тогава председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е предложила да се обсъди мораториум за спиране на нападенията срещу цивилни плавателни съдове.
Обсъжда се и общо командване за Черно море
По въпроса за евентуално командване на НАТО в региона Радев уточни, че инициативата на България, Румъния и Турция се обсъжда от години. Предстои да се реши каква точно да бъде структурата, като сред възможностите са постоянно командване или ротационно ръководство между 3-те държави.
Премиерът поясни, че става дума за щаб, а не за създаване на нови сили на НАТО. Той заяви подкрепа за всяка инициатива, която може да допринесе за бързо прекратяване на конфликта чрез дипломация.
Радев подчерта и че комуникацията с Русия продължава. Той е поканил руския посланик Елеонора Митрофанова на разговор, за да настоява за прекратяване на атаките срещу кораби. Според него този дипломатически канал трябва да се използва по-активно чрез конкретни предложения и действия.
Все още няма категорични доказателства за произхода на дроновете
Българските власти продължават да изясняват кой стои зад атаките в Черно море. Радев очаква корабът „Челси-3“ да бъде буксиран до пристанището в Бургас, където да бъде извършен подробен оглед за евентуални останки от дронове.
Премиерът заяви, че пред руската посланичка е изложил хипотезата, че нападенията може да са дело на Русия. Като аргументи той посочи, че Украйна няма логична причина да атакува собствените си кораби и екипажи, а последиците от инцидентите са в полза на Москва.
Въпреки това Радев подчерта, че засега няма категорични доказателства и България няма да основава обвиненията си единствено на предположения.
По думите му рискът от ескалация произтича от руската война срещу Украйна, но конкретният произход на дроновете все още не е установен. Към момента не е заявена и предстояща среща между Радев и украинския президент Володимир Зеленски.
Съдбата на рафинерията и минималната заплата остават отворени въпроси
Премиерът коментира и бъдещето на рафинерията на „Лукойл“ в България. Той я определи като един от големите и модерни производствени обекти в Европа и подчерта, че значението ѝ надхвърля националните граници.
Според Радев през последните десетилетия редица европейски рафинерии са били закрити, което е увеличило зависимостта на континента от внос на готови горива, включително авиационно гориво. Затова той смята, че бъдещето на българската рафинерия е важно за целия Европейски съюз, макар решенията за нея да се вземат извън България и извън съюза.
По отношение на бюджета за 2027 г. Радев заяви, че би искал минималната работна заплата да достигне поне 1000 евро, но засега това не е възможно. Той обясни, че окончателният размер все още не е определен и че правителството води последни разговори по бюджетните параметри.
Премиерът посочи големия бюджетен дефицит като ограничение и отбеляза, че работодателите и синдикатите традиционно имат различни позиции по размера на възнагражденията. Целта на кабинета е да намери балансирано решение, което да съобрази конкуриращите се интереси.