Вицепремиерът Иво Христов заяви, че правителството ще се стреми бюджетният дефицит да остане в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт. В интервю за предаването „Денят започва“ по Българската национална телевизия той подчерта, че не подкрепя прекалено строгото придържане към подобни ограничения, особено на фона на икономическите предизвикателства пред европейските държави.
Според него в много страни от Европа дефицитът вече надхвърля тази граница. Христов предупреди и за възможни допълнителни сътресения за застрахователния сектор вследствие на вълната от вандализъм и обществено недоволство, особено във Франция.
По думите му политическата ситуация във френската държава е изключително сложна и трудно ще се намери премиер, готов да поеме управлението при сегашните икономически и социални дисбаланси.
Вицепремиерът уточни, че окончателните параметри на бюджета ще зависят от дебатите в парламента и от предстоящите промени в проекта.
Пенсиите и заплатите: не увеличение за всички на всяка цена
Христов коментира и заложените в бюджетния проект увеличения на пенсиите с 8%, на възнагражденията в бюджетната сфера с 5%, както и предвидените промени в заплащането на учителите.
Според него не трябва да се говори за еднакво увеличение на доходите за всички, а за компенсации, насочени към хората, които са най-силно засегнати от икономическите затруднения.
Той подчерта, че стремежът към ограничаване на дефицита трябва да бъде съчетан с отчитане на реалните нужди на гражданите.
Дроновете в Черно море: логично е да са руски, но решаващи са доказателствата
По темата за атаките срещу търговски кораби в Черно море Иво Христов заяви, че според него е логично използваните дронове да са руски предвид обстоятелствата около поразените плавателни съдове. Той обаче настоя, че окончателни изводи могат да бъдат направени едва след приключване на разследването.
Вицепремиерът направи разграничение между личните предположения и официалната позиция на държавата.
По думите му не е достатъчно да се предполага кой стои зад атаките, без това да е доказано. Той постави и въпроса какви конкретни действия биха последвали, ако произходът на дроновете бъде установен.
Христов отправи критики към политиците, които настояват кабинетът незабавно да обяви Русия за отговорна, без да са приключили проверките. Според него подобни призиви повдигат въпроса дали целта е задействане на член 4 или член 5 от Северноатлантическия договор.
Той изрази съмнение дали подобна стъпка непременно би била в интерес на България и Европа. Според вицепремиера задействането на тези механизми може да се превърне в допълнителна стъпка към ескалация на конфликта.
Какво означава мораториумът в Черно море
Христов обясни, че предложението за мораториум в Черно море предполага прекратяване на враждебните военни действия. Той обаче предупреди, че дори евентуално спиране на атаките няма да реши автоматично всички проблеми в региона.
В морето остават множество мини, които ще трябва да бъдат обезвреждани през следващите години. Допълнителни рискове създават потънали кораби, екологичните последици от военните действия и високите застрахователни разходи.
Тези фактори продължават да възпират транспортните компании от плаване в Черно море и затрудняват възстановяването на нормалното корабоплаване.
Според вицепремиера прекратяването на войната би било само първата стъпка. След това ще трябва да бъдат решени натрупаните практически проблеми, включително обезвреждането на мините и възстановяването на сигурността за морския транспорт.
Той подчерта, че няма външна сила, която автоматично да поеме тези задачи вместо държавите в региона.
Христов: България не трябва да бъде въвличана в чужди геополитически сблъсъци
Вицепремиерът призова българските политици да подхождат реалистично към войната в Украйна. Той заяви, че страната трябва да се противопоставя на разширяването на конфликта и на действията, които могат да доведат до още жертви.
Христов се обяви против предоставянето на въоръжение на Украйна и срещу продължаването на военните действия до постигане на пълна победа на една от страните.
По думите му България не бива да бъде въвличана в геополитически сблъсъци, които могат да увеличат рисковете за собствената ѝ сигурност.
Той припомни и позицията на президента Румен Радев срещу тезата за война до победен край, като заяви, че развитието на конфликта поставя под съмнение подобни очаквания.
Европа няма да излезе без последствия от войната
Според Иво Христов приключването на конфликта няма да донесе непременно благоприятен резултат за Европа. Той постави под съмнение възможността Украйна да постигне победа, но същевременно попита дали може да се очаква и победа на Русия.
Вицепремиерът призова обществеността да следи публично достъпната информация за развитието на бойните действия, вместо да разчита на прекалено оптимистични коментари и пропагандни твърдения.
По думите му реалната ситуация на терен не съответства на представите, че едната страна може лесно и бързо да постигне решителен успех.
Франция е изправена пред последиците от дългогодишно социално напрежение
В края на разговора Христов коментира и кризата във Франция. Според него социалното напрежение в страната се натрупва от около 20 години и сегашните сътресения не са изненадващи.
Той свърза причините за кризата с дистанцирането на политическия и икономическия елит от обществото и с превръщането на социалната политика в поле на противопоставяне между управляващите и недоволните граждани.
Според вицепремиера натрупаното недоволство вече води до сериозни последствия, а преодоляването на кризата ще бъде трудно на фона на икономическите дисбаланси и политическата нестабилност.
