Българското правителство трябва да предприеме конкретни мерки за защита на страната след атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море и да поиска съдействие от европейските си партньори. Това заяви евродепутатът и лидер на ДСБ Радан Кънев в интервю за радио „Фокус“.
Той определи първоначалната реакция на българските власти след инцидентите като несъстоятелна и подчерта, че събирането на доказателства за произхода на дроновете не бива да отлага действията за гарантиране на сигурността.
„Реакцията на нашето правителство беше несъстоятелна. Това мисля, вече е очевидно“, коментира Кънев.
Кънев призова България да поиска конкретни действия от европейските партньори
Според евродепутата дебатът в Европейския парламент за ескалацията на атаките в Черно море е показал, че европейските институции разглеждат случващото се като сериозен проблем за сигурността. По думите му действията са свързани както с рискове за международните доставки на храни, така и с опити за създаване на несигурност в европейските общества.
Кънев посочи, че България не трябва да разчита единствено на политически декларации, а да предприеме конкретни стъпки за укрепване на отбранителните си способности.
„Големият политически сигнал не следва да бъде, че очакваме дебат в Европейския парламент да промени средата за сигурност, а е силен сигнал към българското правителство да предприеме необходимите действия, за да я промени“, заяви той.
Евродепутатът предложи България да поиска консултации с останалите държави членки по въпросите на външната политика и сигурността, като се позова на член 32 от Договора за Европейския съюз. Според него България и Румъния, които са сред най-пряко засегнатите от рисковете в Черноморския регион, трябва да обсъдят със съюзниците си възможностите за допълнителна защита.
Той постави и въпроса за използването на механизма за солидарност, предвиден в член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз, при определените в него условия.
По думите му чрез европейско сътрудничество могат да бъдат поискани допълнителни способности за наблюдение, прихващане на заплахи и патрулиране. Кънев изрази съмнение, че България разполага със средства, достатъчни за самостоятелна реакция при подобни инциденти.
„Не можем да чакаме доказателствата, за да защитим сигурността си“
Кънев подчерта, че установяването на произхода на дроновете е важно за разследването, но не трябва да бъде предварително условие за предприемане на защитни мерки.
„Доказателствата трябва да се събират, естествено. Колкото повече конкретно разберем за тези дронове, толкова по-добре. Но не може да казваш, че ще защитим сигурността си, след като имаме доказателства. Заплахата за сигурността ни не е под съмнение“, заяви той.
Според евродепутата при потънали плавателни съдове понякога може да е трудно да бъдат открити материални доказателства. Това обаче не бива да забавя реакцията на властите при нападения, застрашаващи кораби и човешки животи.
Той разкритикува и първоначалната позиция на българското правителство по отношение на активирането на член 4 от Северноатлантическия договор и участието на страната в европейската инициатива за борба с дроновете.
„Първоначалната реакция беше безотговорна, защото правителството носи цялата отговорност за сигурността на българските граждани и не може да подминава подобен род провокация“, заяви Кънев.
Той изрази надежда, че позицията на София ще се промени и ще отразява по-ясно необходимостта от координация със съюзниците.
„Сигурността ни е в съюзите, в които участваме“
В интервюто Кънев коментира и общественото недоволство от позицията на българските власти по отношение на войната на Русия срещу Украйна и регионалната сигурност.
Според него опасенията са свързани с риска България да се дистанцира от общите позиции на Европейския съюз и НАТО в момент на засилено напрежение.
„Нашата сила, нашата сигурност е в съюзите, в които участваме. И в момента, в който има много ясни европейски позиции, свързани с този тип руски заплахи, когато България не се включва в тези позиции, тя остава извън консенсуса на тези съюзи, които са единствената ни гаранция за сигурност“, посочи евродепутатът.
По думите му България трябва да избягва действия, които биха я отдалечили от партньорите ѝ и от съвместните механизми за защита.
Кънев: Протестите във Франция не означават край на републиката
Евродепутатът коментира и напрежението във Франция, като заяви, че протестите трябва да се разглеждат на фона на дългогодишните социални, икономически и бюджетни проблеми в страната.
Той не приема оценките, че случващото се означава разпад на френската република, и подчерта, че радикалните демонстрации имат своето място в политическата история на Франция.
Кънев обърна внимание и на трудностите при интеграцията на част от френските граждани с мигрантски произход. Според него този проблем има дългосрочни измерения и не може да бъде обяснен единствено с миграционните процеси през последните 10 години.
Евродепутатът предупреди и срещу директните сравнения между ситуацията във Франция и евентуалното обществено напрежение в България.
„Съвсем различни са социалните основи на този процес, който виждаме“, заключи той.
