Проектобюджетът за 2027 г. се очаква да бъде внесен в Народното събрание през първата седмица на ноември. Това съобщи депутатът от „Прогресивна България“ Константин Проданов в интервю за Би Ти Ви. Той увери, че не се предвижда увеличение на преките данъци или на косвените налози върху потреблението, включително ДДС.
Според Проданов правителствените планове включват реформи в 3 основни направления – телекомуникациите, силовите ведомства и административните структури. От промените се очаква да бъдат постигнати общо около 600 млн. евро икономии.
„Аз ви давам само грубите числа и посоката, в която се работи“, уточни депутатът. За конкретните мерки в силовите ведомства той насочи вниманието към Министерството на финансите.
По-малък дял на държавните разходи и нов подход към облагането
Проданов отхвърли твърденията на опозицията, че проектобюджетът не предвижда ограничаване на разходите. По думите му делът на разходите в сектор „Държавно управление“ спрямо брутния вътрешен продукт трябва да се свие от 43,4% на 40,4%.
Вместо повишаване на основните данъци формацията предлага еднократно облагане на свръхпечалбите в определени сектори. Мотивът е, че някои компании са извлекли непропорционално големи ползи от благоприятната икономическа среда през последните 1–2 години.
Депутатът разясни и предвижданите промени при ваучерите. Данъчното облагане ще се отнася само до увеличението над досегашния размер. Индивидуалната стойност на ваучерите се планира да нарасне от 100 на 200 евро, което означава по-висока сума за получателите спрямо настоящата година.
Данъчните законопроекти са подложени на обществено обсъждане до 23 октомври. След приключването му се очаква Министерството на финансите да придвижи предложенията, а проектобюджетът да бъде внесен в парламента в началото на ноември.
Как Проданов тълкува решението на Конституционния съд
Депутатът определи решението на Конституционния съд по бюджета за 2026 г. като успех за управляващите. Според него съдът е потвърдил, че самото наличие на бюджетен дефицит не е достатъчно основание законът да бъде обявен за противоконституционен.
Проданов цитира мотивите на съда, според които бюджетният закон „се е превърнал в регистратор на вече получени приходи и вече извършени разходи“. Той заяви, че това е отражение на проблеми, наследени от предишното управление.
По темата за трудовия стаж при определяне на възнагражденията депутатът уточни, че отпадането на съответната разпоредба не означава оценка на самата реформа. Според него текстът е бил премахнат, защото не поражда бюджетни последици за 2026 г., след като прилагането му е отложено за 1 януари 2027 г. Проданов заяви, че мярката ще бъде внесена отново по установения ред.
За възнагражденията на магистратите той посочи, че Конституционният съд е признал правомощието на Народното събрание да урежда този въпрос, но е счел за неправилен използвания законодателен подход чрез преходни и заключителни разпоредби.
Дефицитът за 2025 г. е ревизиран нагоре
Проданов коментира и данните на Евростат, според които бюджетният дефицит за 2025 г. е коригиран от 3,5% на 4% от БВП заради неотчетени разходи.
По думите му става въпрос за дейности на Агенция „Пътна инфраструктура“, по които плащанията не са били извършени и разходите не са били отчетени своевременно.
Изборът на ВСС и спорът около помилването
Във връзка с предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет Проданов изрази надежда, че политическите разногласия няма да блокират процедурата. Той обаче предупреди, че ако опозицията предприеме действия за саботиране на избора, това може да има политически последици за нея.
Депутатът коментира и провалените извънредни заседания на парламента по случая, наречен „Петрички Ескобар“, при които не беше събран необходимият кворум.
„Парламентът не е разследващ орган, още по-малко е място, където в изборната седмица да се прави лов на вещици“, заяви Проданов.
Той обвини представители на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ в опит да превърнат случая в политическо зрелище. Според него отговорността за помилването не може да бъде приписана единствено на президента Илияна Йотова, тъй като процедурата включва участието на различни институции и длъжностни лица.
