Движението на „жълтите жилетки“ подновява протестите си във Франция, като този път се включва в по-широк фронт от недоволни групи. Демонстрантите искат по-високи възнаграждения, повече средства за държавното образование и действия срещу поскъпването на живота, а властите отговарят със забрана за шествия в цялата страна в събота.
Новата вълна идва след размириците през миналия уикенд, когато в редица френски градове бяха сериозно повредени държавни сгради и търговски обекти. В Париж властите не разрешиха на протестиращите да се отправят към натоварен търговски квартал, известен с луксозните си магазини.
Според 41-годишния Ерве Ко, който поддържа блог на движението, недоволството вече е събрало различни групи на едно място. „Повечето велики революции във Франция започват с младите хора. Всички се обединиха“, каза той.
Армия и елитни полицейски части по улиците
За да овладеят ситуацията, френските власти увеличават полицейското присъствие. Освен специализирани полицейски подразделения, на улиците ще бъдат изпратени и военнослужещите, които обикновено охраняват жп гарите. Подробности за това как Париж се готви за нови протести вече бяха обявени по-рано.
Подкрепа за „жълтите жилетки“ заявиха студенти и синдикати. Част от протестиращите организации призовават и за общонационална стачка на 5 ноември.
Ограничено поле за отстъпки
За разлика от предишните протести, днес правителството разполага с по-малко възможности да успокои недоволните. Еманюел Макрон наближава края на мандата си, а неговата партия не контролира парламента. Проектобюджетът е подложен на критики от двата политически полюса – както от лидерката на крайната десница Марин Льо Пен, така и от крайнолевия Жан-Люк Меланшон.
Политологът Кристиан Льо Бар от „Сианс По“ в Рен описва положението като всеобща парализа. По думите му протестното движение, подобно на всяко социално движение, проявява нетърпение и настоява за отговори веднага.
Обстановката се усложнява и от икономическите проблеми. Бюджетният дефицит на Франция е сред най-високите сред развитите страни, а доходността по десетгодишните ѝ държавни облигации премина прага от 5% за първи път от 2002 г. насам.
Корените на движението
„Жълтите жилетки“ се появиха през 2018 г. като реакция срещу планираното от Макрон повишение на данъка върху горивата. Скоро протестите се превърнаха в общо недоволство от президента, когото критиците наричаха „президент на богатите“. Движението постепенно отслабна, след като увеличението на данъка беше оттеглено, а минималната заплата – вдигната.
Франция не е единствената европейска държава, в която растящите разходи изкарват хората на улицата. В Италия шофьори на тежкотоварни камиони блокират Неапол, а в Португалия и Испания се надига недоволство заради цените на жилищата. Заради напрежението МВнР предупреди българите в чужбина да бъдат внимателни.
