На 26 октомври православната църква и българите отбелязват Димитровден, денят на свети великомъченик Димитър Солунски. В народната традиция празникът е границата, след която започва зимата. Според вярванията в нощта срещу него небето се разтваря, а скоро след това вали първият сняг.
На този ден своя имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитрия, Димо, Димка, Димчо, Димитринка, Димитричка, Димана, Митко, Митьо, Мита, Митка и Митра.
Воинът, който избрал вярата
Светецът е роден в Солун и е живял между края на III и началото на IV век. Бил е образован човек, а мъдростта и смелостта му като воин му донесли високия военен чин хилядник.
По време на службата си Димитър приел християнството. Когато император Максимиан му заповядал да преследва християните, той направил точно обратното и започнал да ги закриля. Владетелят научил за това и на връщане от поход на Изток се отбил в Солун, за да склони Димитър да се отрече от Христос. Опитите останали без успех и военачалникът бил хвърлен в тъмница.
По време на празненство в цирка известният борец Лий предизвиквал осъдените християни на двубой, а победените захвърлял в ров с остриета на копия, обърнати нагоре. Оръженосецът на Димитър Нестор, който също бил християнин, поискал разрешение от господаря си да излезе срещу Лий и го надвил. Разгневен от загубата на своя любимец, императорът наредил Нестор да бъде обезглавен, а Димитър бил пронизан с копие в килията си. Двамата загинали за вярата си през 306 г.
Мощите в Солун и връзката с българската история
По-късно на мястото на гибелта и гроба на светеца в Солун бил издигнат храм. Тогава били открити и мощите му, от които се отделяло благоуханно миро. Оттук идва и прозвището му Мироточиви, а сведения за това има още от X век. Днес мощите се пазят в средновековна базилика, към която на празника се отправят поклонници от различни краища на света.
В Солун денят на светеца се чества още от V век, а не след дълго почитта към него стига до Тракия и Македония и се разпространява из целите Балкани. Името на Димитър е вплетено и в българската история: на 26 октомври 1185 г. братята боляри Асен и Петър провъзгласяват в Търново освобождението на България от византийска власт. Повече за църковната почит и обичаите на празника може да прочетете в отделен материал.
Поверия и обичаи
Народът казва: „Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото“. Вярва се, че първите снежинки падат от бялата брада на светеца, затова той е смятан за закрилник на снега, студа и зимните месеци. Тази представа е свързана и с образа, според който зимата идва на бял кон.
Празникът е познат още като Митровден или Разпус. С него приключвал срокът, за който се наемали говедари, овчари, ратаи и други сезонни работници, и стопаните им се издължавали. Освен уговорените пари понякога давали и дрехи, както и по чифт цървули за всеки зимен месец. Същевременно започвало договарянето на работна ръка за следващата година.
От Димитровден хората се подготвяли за т.нар. „миши празници“, които следват на другия ден. В старопланинските села внимавали кой ще влезе пръв в дома. Ако гостът е добър и заможен, се смятало, че годината ще бъде плодородна и здрава. Пълнолунието в нощта срещу празника пък предвещавало роене на пчелите и кошери, пълни с мед.
Тази нощ е особено важна за търсачите на заровено имане. Според тях, когато небето се отвори, скритите жълтици просветват със синкав пламък.
В народните представи свети Димитър е брат на Архангел Михаил, покровителя на отвъдния свят и на починалите предци. В събота преди празника е Димитровската задушница, една от най-големите през годината, когато за помен се раздават варено жито и питки. По това време започват и годежите и сватбите.
На празничната трапеза на 26 октомври традиционно присъстват курбан от овнешко месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия и различни зеленчукови ястия.
