Андрей Гюров е предпочитаният кандидат на младите, на столичани и на хората с висше образование, докато Илияна Йотова събира най-силна подкрепа сред по-възрастните и в малките населени места. Това показва екзитполът на социологическа агенция „Тренд“ от първия тур на президентските избори, който разкрива ясни социално-демографски граници между електоратите на двамата водещи кандидати.
Според проучването най-дълбоките разделения минават по линията на възрастта, образованието и вида на населеното място. Изследването с демографски разбивки за водещите кандидатпрезидентски двойки е финансирано от „Нова броадкастинг груп“ и „Евронюз“.
Поколенческа пропаст между двата електората
Сред гласоподавателите между 18 и 29 години Гюров получава 42,5%, а Йотова – 27,1%. Сходно е съотношението и във възрастовата група 30–39 години, където той има 40,5% срещу 27,8% за нея.
При хората на възраст от 40 до 49 години двамата са практически изравнени – 34,1% за Гюров и 34% за Йотова. В по-горните възрастови групи обаче везните се накланят решително към Йотова, като сред избирателите над 70 години тя събира 56,8% срещу 22,2% за съперника си.
Структурата на двата електората потвърждава тази тенденция. Над 40% от гласувалите за Йотова са навършили 60 години, докато при Гюров този дял е 22,6%. Обратно, 36,1% от подкрепилите Гюров са под 40 години, а при Йотова те са 21,4%.
София срещу провинцията, висше срещу средно образование
Териториалното разделение е не по-малко изразено, което личи и от резултатите по региони в страната. Гюров печели убедително столицата, където преднината му е повече от двойна. В областните градове Йотова води с 34,8% срещу 30,8%, а в малките градове и селата превесът ѝ е значителен.
Почти една трета (31,8%) от избирателите на Гюров живеят в София, докато сред гласувалите за Йотова столичаните са едва 12,2%. От друга страна, 45,8% от нейния електорат е от малки градове и села, а при Гюров този дял е 26%. Така подкрепата за него се концентрира в столицата и големите градски центрове, а тя е по-силна в по-малките населени места.
Образованието също очертава ясна разделителна линия. Сред висшистите Гюров води с 39% срещу 31,7%, а сред хората със средно образование Йотова има 41,3% срещу 24,7% за него. С висше образование са 65,5% от гласувалите за Гюров и 47,1% от подкрепилите Йотова.
Кога избирателите са решили и откъде идват гласовете
Двата основни електората се различават и по това кога са взели решението си. Две трети (66,3%) от поддръжниците на Йотова са знаели за кого ще гласуват още преди старта на кампанията, докато при Гюров този дял е 53,1%. Една четвърт (25,4%) от неговите избиратели обаче са се определили по време на кампанията, срещу 16,7% при Йотова – знак, че подкрепата за нея е формирана по-рано, а той е мобилизирал повече хора в хода на надпреварата.
Като цяло 55,7% от гласувалите са решили кого да подкрепят преди кампанията, 20,9% – по време на нея, 10,4% – в последните няколко дни, а 9,3% – в самия изборен ден. Това означава, че близо една пета от избирателите са направили избора си в последния момент.
По отношение на партийния произход на гласовете Йотова е привлякла 71,2% от гласувалите за „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април 2026 г. и 76,9% от избирателите на БСП – Обединена левица. За нея са гласували и 22,9% от поддръжниците на ГЕРБ-СДС.
Гюров е консолидирал 86,2% от избирателите на ПП-ДБ от априлския парламентарен вот и е спечелил 47,6% от гласувалите тогава за ГЕРБ-СДС. Към него са се насочили и 12,3% от избирателите на „Прогресивна България“. Двамата кандидати ще се срещнат на балотаж, след като разликата между тях е под 3%.
Профилът на гласувалите за Костадинов
Електоратът на Костадин Костадинов изглежда различно. Близо две трети (65,9%) от неговите избиратели са на възраст между 40 и 69 години, младите до 30 години са 9,1%, а хората над 70 години – 10,2%.
С висше или полувисше образование са 54,4% от подкрепилите го, а 42,5% са със средно. Образователният профил на тези избиратели е близък до този на всички гласували, тоест при Костадинов няма толкова рязко разделение по образование, каквото се наблюдава между Йотова и Гюров.
