Изследователи, работили с данни от National Geographic, посочват, че малкото италианско село Болатана на остров Сардиния демонстрира необичайно висок дял столетници, което го нарежда като потенциална нова „синя зона“. От общо 2 262 души в селото 10 са на възраст 100 или повече години, което е приблизително десетократно спрямо средния дял за Сардиния и около единадесет пъти повече в сравнение със съотношението в САЩ, по данни на town.bg.
Авторите на наблюденията акцентират, че причините за високата концентрация на дълголетници в Болатана не изглеждат предимно генетични, а са свързани с ежедневния начин на живот, социалната структура и местните хранителни практики. Това становище се подкрепя и от научни анализи, включително изследване в списание Frontiers in Aging, което поставя жените от Болатана на второ място в света по очаквана продължителност на живота на 70-годишна възраст — веднага след Хонконг.
Централно място сред факторите за дълъг живот заемат силните социални връзки и ролята на общността. В селото има установена култура на събиране и взаимопомощ, особено сред жените: заедно пекат хляб, приготвят сладкиши и участват в религиозни служби, което създава постоянни социални контакти и мрежи за емоционална подкрепа. Изследователите и практиците, анализирали феномена, отбелязват, че разпределянето на домашните задължения между половете в Болатана е по-балансирано спрямо някои други райони на Сардиния, където мъжете са били често отсъстващи като пастири; по-тясното участие на мъжете в семейния живот намалява стреса, особено при жените.
Значението на религиозните и културните практики също е подчертaно — силната католическа традиция предлага редовни срещи и чувство за принадлежност, които заместят или допълват медицинските интервенции чрез устойчиви социални механизми. В тази връзка анализаторите отбелязват, че споделеното време и подкрепата от близки често имат видим ефект върху психологическото и физическото здраве.
Хранителният режим в Болатана се отличава с преобладаване на растителни продукти: около 90% от храната при местните столетници е растителна. Основни компоненти са бобовите култури, зеленчуци, пшеница, маслини и зехтин. Бобът — под формата на нахут, леща, пинто и канелини — е описван като „крайъгълният камък“ на местната диета, а основното дневно хранене обикновено е обилен обяд с минестроне, приготвено със сезонни продукти от лични градини. Месото се консумира рядко — средно около пет пъти месечно и предимно по празници. Разликата спрямо планинските общности е и в използването на зехтин вместо свинска мас; изследователите разглеждат дали специфични мастни киселини в местния зехтин, добиван от столетни дървета, допринасят за здравословния профил на населението.
Физическата активност в Болатана е предимно „несъзнателна“ — ежедневният живот стимулира движение без отделяне на време за формални упражнения. Селото е разположено по стръмни улици, местните предпочитат разходки до магазини, кафенета и приятели, а използването на автомобили в рамките на града е ограничено. Такъв градски и селски дизайн улеснява постоянната активност и според наблюденията може да има по-голям ефект върху здравето от редките посещения на фитнес зали; по думите на специалисти, подобна пешеходна достъпност в общности в САЩ се асоциира с увеличение на средната продължителност на живота с три до пет години.
Историята на Болатана илюстрира, че дълголетието често е продукт на среда, която прави здравословните избори естествени и удобни за жителите. Тенденциите в селото представляват важни новини за изследователите и общинските политики, които търсят практични модели за подобряване на общественото здраве. В контекста на международните изследвания Болатана се разглежда като пример за това как социалните навици, диетата и оформлението на средата допринасят за качествено и дълготрайно стареене, съобщава таун.бг и други наблюдатели на демографските промени.
Абонирайте се за нас в Google News.
