Избирателните секции в Израел отвориха врати във вторник сутринта за парламентарен вот, определян като един от най-значимите в историята на страната. Залогът е дали Бенямин Нетаняху, който държи рекорда за най-дълго управление като министър-председател, ще запази поста си, или израелците ще изберат различна политическа посока.
Гласуването е първото на национално равнище след нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., при което загинаха над 1200 израелци, а 251 души бяха отвлечени като заложници. Войните, които последваха в Газа, Ливан и Иран, сплотиха обществото, но изолираха страната още повече на международната сцена.
Мнозина гласоподаватели виждат в изборите шанс да потърсят сметка за провала на 7 октомври, да предопределят бъдещата политика по сигурността и да решат кой трябва да носи тежестта на военната служба. Окончателната картина обаче може да се изясни едва след седмици, тъй като съставянето на коалиции в Израел е сложен процес.
Кабинетът на Нетаняху се опираше на крайнодесни и ултраортодоксални съюзници, под чието влияние страната пое по по-националистически и религиозен курс. Премиерът е първият действащ ръководител на израелско правителство, срещу когото се води съдебен процес за корупция. Планът му за съдебна реформа, който орязваше правомощията на Върховния съд и други контролни механизми, доведе до масови протести през 2023 г.
Кой води в проучванията и как се стига до мнозинство
Израелците избират партийни листи, а не отделни кандидати. В надпреварата участват 36 партии, но места в 120-членния Кнесет ще получат само преминалите прага от 3,25%. Според социолозите това ще успеят между 11 и 13 формации.
Главните съперници са десният „Ликуд“ на Нетаняху и новата центристка партия „Яшар“, начело с бившия началник на Генералния щаб на армията Гади Айзенкот. Според последното проучване на Канал 12 „Яшар“ би взела 23 мандата, а „Ликуд“ – 21. Канал 14 обаче дава 30 места на партията на премиера и около 20 на тази на Айзенкот. При прекия сблъсък за премиерския пост бившият генерал също е напред.
За кабинет са нужни поне 61 депутати. Повечето социологически агенции отреждат на блока на Нетаняху – „Ликуд“, крайнодесните партии на Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир и две ултраортодоксални формации – между 49 и 55 мандата.
В опозиционния лагер освен Айзенкот са бившият премиер Нафтали Бенет, бившият министър на отбраната Авигдор Либерман и Демократическата партия на Яир Голан. Бенет и Либерман обаче не застанаха зад Айзенкот, тъй като сами се целят в премиерския стол. Опозиционен кабинет може да се нуждае от подкрепата или въздържането на арабските партии, но част от лидерите отхвърлят подобен вариант. Ако нито един лагер не събере мнозинство, на масата са правителство на малцинството, кабинет на националното единство, дълга безизходица или нови избори.
Изходът може да се реши от няколко хиляди гласа и от съдбата на малките партии около прага. Гласовете за формации, които не го преминат, остават без представителство и могат да наклонят везните. Застрашени са „Религиозен ционизъм“ на Смотрич и новата дясна партия на Офер Винтер, а близо до границата е и друга нова формация, свързана с резервистите и икономическите теми.
Важна роля ще играе активността на палестинските граждани на Израел, които са около 20% от населението. През 2022 г. тя бе 53,2% при обща активност от 70,6%, а сега анализаторите очакват да надхвърли 60%. Значение има и вотът на сънародниците в чужбина – над 11% от имащите право на глас, или около 810 000 от общо 7,3 милиона души. Тъй като гласуване извън страната е разрешено само за определени категории, сред които дипломатите, хиляди израелци се готвят да се приберат, за да пуснат бюлетина. Кампанията протече и на фона на предупрежденията на Нетаняху за атаки, за които опозицията поиска доказателства.
Икономика, армия и раната от 7 октомври
Въпреки войните издръжката на живота остава сред най-големите тревоги, особено за младите. Според Канал 12 икономиката и цените са основен приоритет за 21% от анкетираните, следвани от военната служба на ултраортодоксалните мъже (17%), провала на 7 октомври (14%) и войната с Иран (10%). Привържениците на управляващите поставят на първо място конфликта с Иран (21%), а 28% от опозиционните избиратели – провала от 7 октомври.
Септемврийско изследване на центъра Achord към Еврейския университет показва, че 58% от хората между 22 и 34 години ще гласуват, водени от цените на жилищата и разходите за живот, а за 36% решаващи са въпросите на сигурността. В последните дни Нетаняху също заложи на икономиката. В интервю за Канал 10 той призова страната да се подготви за възможни международни банкови санкции заради политиката ѝ към селищата на Западния бряг.
Друга гореща тема е наборът. Повечето еврейски граждани служат задължително, докато ултраортодоксалните мъже по традиция се освобождават масово заради религиозното си обучение – практика, която партньорите на Нетаняху искат да запазят. Армията съобщава за недостиг от над 12 000 души, а резервистите прекарват стотици дни годишно под оръжие. Всички опозиционни партии обещават по-широко участие в службата.
Нетаняху, чиято кариера е изградена върху обещания за сигурност, беше начело на правителството при атаката на „Хамас“. Той не пое лична отговорност и отказа да бъде създадена държавна анкетна комисия за пропуските, което опозицията превърна в основна тема. За Айзенкот въпросът е и личен – синът му Гал загина на 25 години в боевете в Газа през декември 2023 г. Други партии включиха в листите си опечалени семейства, близки на бивши заложници и резервисти от фронтовете в Газа и Ливан.
Палестинците и международната изолация
По палестинския въпрос кабинетът на Нетаняху бе сред най-твърдите в историята на Израел. Финансовият министър Смотрич настояваше за разширяване на селищата на окупирания Западен бряг и за задържане на данъчните приходи на Палестинската автономия – мярка, която според критиците подкопава финансите ѝ. Министърът на националната сигурност Бен-Гвир подкрепи закон за смъртното наказание, затегна режима на палестинските затворници и бе упрекван, че не противодейства достатъчно на насилието на заселниците.
Двамата отхвърлят палестинска държава, подкрепят израелски селища в Газа и искат по-голям контрол над Западния бряг, където напрежението остава високо, както показа блокадата на Хеброн. Смотрич призовава за отмяна на споразуменията от Осло и разпускане на автономията, а Бен-Гвир – за емиграция на палестинци от Газа и Западния бряг. При завръщане на Нетаняху със същите съюзници този курс вероятно ще продължи, а Бен-Гвир вече обяви, че ще претендира за министерството на отбраната.
Победа на опозицията не би означавала коренна промяна, тъй като и Айзенкот е против палестинска държава, а в евентуална коалиция биха влезли десни партии, противници на големи отстъпки. Все пак правителство без Смотрич и Бен-Гвир би могло да действа по-твърдо срещу насилието на заселниците, да се разграничи от идеите за изселване и разпускане на автономията и да се включи по-активно в международни инициативи. Разоръжаването на „Хамас“, възстановяването на Газа и законността на Западния бряг остават нерешени при всеки сценарий.
Израел е в едно от най-тежките си дипломатически положения от десетилетия. Срещу Нетаняху има заповед за арест от Международния наказателен съд по обвинения за предполагаеми военни престъпления в Газа, което ограничава пътуванията му в Европа; през миналата година и Турция издаде заповед за ареста му. В понеделник комисия на ООН заяви, че Израел продължава геноцида в Газа въпреки примирието, постигнато с американско посредничество през октомври миналата година. Израел отхвърли твърденията като част от „кампания за дезинформация“.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп застана зад Нетаняху преди вота, но американското общество е по-критично. Проучване на Pew Research Center от март 2026 г. сочи, че 60% от пълнолетните американци имат негативно отношение към Израел, а 59% почти или изобщо не вярват на Нетаняху по международните въпроси. Глобалното изследване на центъра за 2026 г. отчита подобни нагласи в повечето от 36-те обхванати държави.
Великобритания, Франция, Канада и други западни страни признаха палестинската държава и наложиха санкции или търговски ограничения срещу селища, лица и организации, свързани с насилието на заселниците. Бен-Гвир и Смотрич също са под лични санкции и забрани за пътуване в няколко западни държави.
Ново управление на Нетаняху със същите партньори вероятно ще засили външния натиск. Кабинет на Айзенкот или друг опозиционен лидер би могъл да подобри отношенията с част от Европа и с Демократическата партия в САЩ, особено ако обуздае насилието на заселниците. Тъй като опозицията не предлага фундаментален обрат във външната политика и сигурността, обаче, едно ново правителство би възвърнало част от дипломатическото пространство на страната, но трудно би започнало отначало.
