През 1986 г. семейството на Джак и Джанет Смърл заяви, че в продължение на повече от година в техния дом в Уест Питстън, Пенсилвания, се проявяват тежки паранормални явления, довели до широко обществено внимание и намесата на известните изследователи Ед и Лорейн Уорън. Твърденията включват физически и вербални атаки, необясними шумове, резки промени в температурата и други явления, които според семейството са имали демоничен произход.
Семейството се премества в двуетажната жилищна сграда през 1976 г. и живее първоначално относително спокойно. Проблемите започват в края на 1985 г., когато осветително тяло пада и наранява челото на дъщеря им Шанън. В следващите 18 месеца Смърл описват поредица от инциденти: писъци, неприятни и неясни миризми, хвърляне на немската им овчарка Саймън в стената, блъскане на децата по стълбите и други агресивни прояви, които семейството свързва с паранормална сила. Джак Смърл съобщава че е бил подложен дори на сексуално и физическо насилие от непознат „дух“.
Опитите за помощ започват с два неуспешни екзорсизма и продължават с публични изяви на семейството в национални предавания като Larry King Live и Entertainment Tonight, където те търсят подкрепа и внимание. През 1986 г. случаят привлича и интереса на Ед и Лорейн Уорън, които след посещение в дома заключават, че в него са присъствали четири отделни духа — възрастна жена, агресивно младо момиче, мъж, починал в къщата, и демон, използващ останалите духове, за да тормози обитателите. По време на разследването Уорън докладват за наблюдения като трептене и подскачане на мебели, рязък спад на температурата и явни миризми, които според тях са признак за мрачно присъствие.
Случаят получава допълнително публично отразяване и е предмет на книги и телевизионни предавания. Историята е описана в изданието „Обитаваната къща: Кошмарът на едно семейство“ от 1986 г., а пет години по-късно по нея е направен телевизионен филм. Според NESPR — основаното от Уорън Дружество за психични изследвания на Нова Англия — демоничната сила е ползвала останалите духове, за да засили тормоза върху семейството.
В крайна сметка, според публичните изявления от онези години, продължителни молитви и действие на свещеник от местната енория довеждат до прекратяване на най-острите прояви. През октомври 1986 г. преподобният Джоузеф Адонизио заявява, че благодарение на многократно извършени молитви лошите миризми и агресивните явления в къщата са намалели. Въпреки това през 1987 г. Джанет дава показания, че все още понякога чува почуквания или вижда сенки, след което семейството се премества в Уилкс-Баре.
Случаят остава противоречив и дълго време привлича посетители, любопитни да видят прочутата къща — до степен, че местната полиция описва как туристи идват с автобуси. В края на 1987 г. имотът е продаден и нов собственик признава, че градските легенди затрудняват намирането на наематели. След преместването си Джак и Джанет продължават да поддържат, че са преживели тежък период, а дъщеря им Карин по-късно коментира публично и отбелязва резерви относно начина, по който техният случай е използван в попкултурата.
Случаят на семейство Смърл от 1986 г. остава в националната памет не само като предмет на обсъждане и телевизионни адаптации, но и като част от по-широкия дебат за границите между религиозните практики, изследванията на свръхестественото и медиалното внимание. По данни на town.bg темата продължава да предизвиква интерес и в съвременните български и международни новини, като се възприема като едно от по-известните описания на предполагаемо демонично нападение в САЩ. В резюме, случаят Смърл остава едновременно историческо събитие, материал за художествени интерпретации и предмет на важни новини за общественото възприятие на паранормалното, разглеждано и днес от изследователи и любопитни.
Абонирайте се за нас в Google News.
