Астрономи от Университета в Бирмингам наблюдаваха необичайно дълъг гама-лъчев взрив, обозначен GRB 220706A, който остана активен в продължение на 27 дни, показват данните от последните наблюдения, съобщава town.bg. Случаят поставя под въпрос общоприетите теории за краткотрайната природа на тези най-мощни експлозии и насочва вниманието към възможни нови механизми зад колапса на масивни звезди.
Гама-лъчевите взривове (GRB) се считат за най-енергийно интензивните събития във Вселената, обичайно с продължителност от милисекунди до няколко минути. При стандартния модел централният двигател бързо изчерпва енергията си и изригването затихва. GRB 220706A обаче прояви изригвания и излъчване с висока енергия около 27 дни след началото, което е изключително нетипично за познатите популации и надвишава с голяма разлика досегашните рекорди.
Водещи изследователи, сред които и Бенджамин Гомперц от Училището по физика и астрономия в Бирмингам, посочват, че наличието на късни изригвания говори за продължаващ активен процес в центъра на събитието. По думите му, наблюдаемите характеристики — особено изключително късните вторични изригвания и ярка свръхнова — не се вписват лесно в стандартните обяснения и изискват допълнителни интерпретации и моделиране.
Сред обсъжданите хипотези е участието на много по-голяма звезда от обичайните кандидати при GRB. Гомперц предлага сценарий, при който колапсът може да е станал в звезда тип „син свръхгигант“ с радиус около 1000 пъти този на Слънцето. Такъв голям резервоар от маса и енергия би могъл да поддържа по-продължителен процес на изхвърляне и взаимодействие с околната среда, обяснявайки частично продължителността на излъчването.
Научният екип подчертава, че все още няма окончателни данни за това какъв точно е „централният двигател“ на GRB 220706A. Наличието на свръхнова в последващите наблюдения потвърждава, че става дума за колапс на звезда, но не разкрива защо събитията се появяват толкова късно след началното избухване и защо свръхновата е необичайно ярка. Изследователите анализират също взаимодействията между ударната вълна и обвивката от материал около умиращата звезда, както и възможни продължителни акреционни процеси към образуваната черна дупка.
Откритието привлича вниманието към нуждата от по-широк обхват на наблюдения и нови инструменти за проследяване на ултра-дълги събития в рентгеновия и гама диапазон. Сред перспективните средства учените посочват мисии с повишена чувствителност, които да разпознават и следят бавно еволюиращи източници. Като потенциален ключов инструмент се отбелязва рентгеновият телескоп Einstein Probe, изстрелян през 2024 г., който е проектиран да улавя и проследява подобни труднооткриваеми явления.
Този случай има значение не само за разбиране на физиката зад GRB, но и за по-общите модели на звездната еволюция и крайния стадий на масивните звезди. Разширяването на наблюдаваните параметри – продължителност, времева структура на изригванията и последващи свръхнови – ще позволи на теоретиците да тестват нови сценарии и да актуализират симулациите за масивен звездeн колапс.
Изследователите се надяват, че бъдещите наблюдения на ултра-дълги гама-лъчеви взривове ще попълнят празнините в разбирането им и ще дадат възможност за по-прецизни прогнози. Новите данни могат да доведат до преосмисляне на това кои звезди могат да произведат GRB и при какви условия, както и до идентификация на параметрите, които определят дали един взрив ще бъде краткотраен или с продължителност в порядъка на седмици.
Тези развития предизвикват вълнение в научната общност и са отбелязани като важни новини за астрономията; събития като GRB 220706A ще са следени внимателно от наблюдателни програми и теоретични екипи. За по-нататъшна информация и отразяване вижте таун.бг и други специализирани публикации за научни новини.
Абонирайте се за нас в Google News.
