Председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Константин Проданов отхвърли категорично твърденията, че държавата се готви да пренасочи част от вноската за втория пенсионен стълб към Националния осигурителен институт (НОИ). Той реагира на публикации, според които в проектобюджета за 2027 г. се обмисля вноската за универсалните пенсионни фондове да бъде свита от 5% на 2,5%. Освободените 2,5 процентни пункта според тези твърдения щели да постъпват в държавното обществено осигуряване.
„Такова нещо няма. Не се планира, не е било планирано“, заяви Проданов на брифинг. Той определи като дезинформация слуховете, че се подготвя „квазинационализация“ на пенсионни средства.
Засега официален текст на подобна бюджетна мярка не е внасян. Информациите по темата се основават на неофициални данни, а вече събраните пари по индивидуалните партиди не се споменават като засегнати. Ако все пак такава схема бъде приета, ефектът би бил по-бавно натрупване по личните сметки на осигурените и повече приходи за солидарния първи стълб.
Опозицията говори за национализация
Противниците на идеята я описаха като частична национализация, при която тежестта се прехвърля от личните партиди към НОИ. Асен Василев предупреди, че „Продължаваме промяната“ ще призове хората на протест, ако мярката влезе в бюджета. От „Да, България“ заявиха, че личните пенсионни спестявания не бива да служат за запушване на бюджетния дефицит, а партията и преди това предупреждаваше за бюджетна катастрофа.
Според изчисления, цитирани в медиите, пренасочването на 2,5 процентни пункта би стопило средното годишно натрупване по индивидуалните партиди с 433 евро. Критиците напомнят и за съществената разлика между двата модела: парите във втория стълб са по лична партида и се наследяват според закона, докато средствата в НОИ не са лична собственост и не се унаследяват по същия начин.
Недостигът във фонд „Пенсии“
При представяне на одити на Сметната палата Проданов изнесе данни, според които разходите за пенсии и обезщетения са се увеличили с около 56%, а брутният вътрешен продукт – с 87,6%. Делът на пенсионните разходи, покрит от събраните осигурителни вноски, е намалял от 59,9% на 54,9%. Дефицитът във фонд „Пенсии“ стига почти 12 млрд. лева годишно и се запълва с трансфери от централния бюджет.
Според председателя на комисията причините са в частичните промени през годините и в смесването на осигурителни плащания със социално подпомагане. Като пример той посочи вписването на временните Covid добавки в пенсионната формула. По думите му около 45% от пенсионерите взимат минимална пенсия, което показва колко слаба е станала връзката между внесените осигуровки и размера на пенсията.
Какви промени се подготвят
Управленската програма предвижда реално натрупаният осигурителен стаж да има по-голяма тежест при изчисляването на пенсията. Плащанията, за които няма осигурителен принос, трябва да излязат от пенсионната система и да се покриват чрез социалното подпомагане. Законопроектът следва да е готов до декември 2027 г., а минималният и максималният осигурителен доход ще се обновяват всяка година. Темата е част и от по-широкия дебат за бюджета за 2027 г.
Отделно се работи и по промени във втория стълб. От 1 януари 2027 г. осигурените ще могат да избират между динамичен, балансиран и консервативен подфонд. Обсъжда се също максималната такса, която пенсионните дружества удържат от вноската, постепенно да падне от 3,75% до 2,10% през 2036 г. Тези идеи нямат връзка с твърдяното пренасочване към НОИ и засягат начина на управление на личните спестявания.
През юни парламентът възложи на Сметната палата одити на публичните финанси, на държавното обществено осигуряване и на Агенция „Пътна инфраструктура“. Проверката на пенсионната система трябва да оцени натрупаните последици от промените през последните години. Дали спорното прехвърляне на вноски изобщо ще се появи като законово предложение, ще стане ясно едва от окончателните бюджетни параметри.
