Военнослужещите няма да получат увеличение на възнагражденията си през 2027 г. заради ограничения държавен бюджет. Това обяви министърът на отбраната Димитър Стоянов в предаването „Денят започва“, ден след като Сухопътните войски приеха първите бойни машини „Страйкър“.
Министърът засегна още доставките на новата техника, сигурността в Черно море, инцидентите с дронове, оскъпяването на ремонта на авиобаза „Граф Игнатиево“ и административната реформа във ведомството.
Бюджетът не позволява по-високи заплати
Стоянов определи бюджета на отбранителното министерство като достатъчно голям, но подчерта, че политика по доходите в него през следващата година няма да има. Според него желание за увеличение е имало както от негова страна и от цялото министерство, така и от финансовия министър, но средствата са ограничени.
Министърът обясни, че всяко повишение на заплатите би трябвало да бъде покрито с орязване на капиталовите разходи, които са обвързани с вече сключени договори и с европейския механизъм SAFE.
„Механизмът SAFE и финансовите средства са за реализиране на конкретни проекти, а не за повишаване на доходите на военнослужещите. Ние нямаме право да пипаме тези средства.“
Той изрази надежда, че замразяването на възнагражденията ще бъде само временна мярка.
По думите на Стоянов именно по линия на SAFE ще идва основната част от парите за модернизация до 2030 г. Това обаче не освобождава държавата от ангажимента да продължи да увеличава отбранителните разходи и чрез националния бюджет. Министърът припомни, че НАТО изисква 20% от средствата за отбрана да са капиталови разходи, а в България този дял достига около 34–35%. Като сериозен проблем той посочи състоянието на военната инфраструктура, където според него също са нужни значителни средства, наред с тези за модернизация и за личния състав.
Стоянов коментира и рязкото оскъпяване на ремонта на „Граф Игнатиево“. Първоначалните суми са били определени още през 2020 г., без да има изготвени идейни проекти, а по-късно реалните проекти показали, че са нужни повече пари. Ръководството на министерството вече няма да приема индексиране на договорите за военна инфраструктура – ако заложеното не стига, процедурите ще бъдат прекратявани и ще се обявяват нови. Като пример за „фрапиращ случай“ министърът посочи поръчка за 10 млн., чиято реална стойност в момента стига до 18 млн., макар работата по нея още да не е започнала. Най-вероятно и тя ще бъде прекратена, за да не бъде нарушен законът.
„Страйкър“ – модернизация със закъснение
Стоянов нарече доставката на първите „Страйкър“ проект на забавената модернизация. Идеята за нови бойни машини за пехотата е на повече от десет години и по нея са работили много правителства. Министърът припомни, че през 2017–2018 г. са се провели два, а може би и три консултативни съвета, пряко посветени на модернизацията на армията. Проектът реално е бил оформен по време на служебното правителство от 2022–2023 г., когато самият Стоянов е бил служебен министър на отбраната, а договорът е подписан от неговия наследник.
Първите пет машини вече са в 61-ва бригада, а други 25 са готови. До края на годината се очакват още три, след което доставките на останалите ще продължат. Според министъра изоставането постепенно се наваксва, а причините за него не са от българска страна – процесите са се забавили при договарянето между САЩ и производителя в Канада.
Стоянов уточни, че споразуменията са типови и американците ги прилагат и с други държави, сред които Словакия и Румъния. В тях няма клаузи за неустойки при забавяне и САЩ не допускат включването на такива. Въпреки това България търси обезщетение, което се предоставя на добра воля – под формата на резервни части и предварително доставени машини от по-старо поколение, на които се обучават българските военни. Повече подробности за самия договор има в материала ни за 183-те бойни машини за армията.
Министерството си поставя за цел Велико Търново да се превърне в регионален център за поддръжка на „Страйкър“. В момента „ТЕРЕМ – Холдинг“ извършва асемблирането на машините, като от януари 2027 г. дейността ще стане значително по-задълбочена, за да могат специалистите постепенно да усвоят нужните умения. Стоянов оцени работата им като отлична и съобщи, че сроковете се спазват.
Поддръжката на машините има три нива. Първите две ще се осъществяват във военните формирования, а министерството полага усилия и третото да остане в страната. Амбицията е центърът да обслужва и съседни държави – Северна Македония също разполага със „Страйкър“, както и Украйна.
Министърът не посочи конкретна година, в която българската армия ще достигне технологичното ниво на съюзниците. Той призна, че между тях има технологична пропаст, която ще се запълва с години. Като стъпки в тази посока Стоянов изброи „Страйкър“, изтребителите F-16 и новия кораб, който се строи в България.
Черно море, дронове и Украйна
По отношение на евентуален мораториум върху атаките срещу кораби и инфраструктура в Черно море Стоянов заяви, че подобна договореност има смисъл само ако в нея участват всички страни в конфликта и всички черноморски държави – Русия, Украйна, Грузия, Турция, България и Румъния. Той призна, че е трудно да се прогнозира доколко такова споразумение е реалистично на този етап.
В момента в страната се намира съюзнически самолет, изпратен по искане на България, който наблюдава черноморската акватория. Целта е да се събира предварителна информация за обстановката, а българските самолети остават в готовност за реакция при нужда. Стоянов отправи критика към предишните кабинети, тъй като от 2023 г. до юни не е било направено нищо за придобиването на безпилотен летателен апарат от по-висок клас за наблюдение на морето. Работата по това е започнала от юни, а дали ще бъдат купени един или два апарата, зависи от наличните средства.
Министърът категорично отрече твърденията, че Румъния е предлагала да изпрати изтребители F-18 за унищожаване на морските дронове. „Абсолютна лъжа“, заяви той. Стоянов посочи, че през цялото време е бил в контакт с румънския си колега, от когото е разбрал, че северната ни съседка има същия проблем – румънските военни действат единствено над собствената си територия заради ограничения в конституцията и законите, подобни на българските.
Според министъра изказването на премиера Радев за произхода на дроновете е било погрешно интерпретирано от румънска страна. Той подчерта, че България трябва да разполага с ясни доказателства, преди да предприеме дипломатически стъпки. Всички събрани материали, включително отломки от дроновете, са предадени на съюзниците и партньорите, а на място в страната работи и екип.
Стоянов очаква по-бърз отговор от съюзниците за идентифицирането на дрона, заснет край един от корабите. По думите му кадрите са изключително ясни, а партньорите разполагат с огромна база данни за средствата на Русия, Украйна и другите държави в региона. Той увери, че резултатите ще бъдат оповестени, независимо откъде е дошъл дронът.
Министърът определи реакцията на НАТО досега като адекватна и смята, че не е необходимо член 4 от Северноатлантическия договор да се задейства при всеки инцидент с дронове. Той напомни, че нито Румъния, въпреки удари в териториалните ѝ води, нито Турция, нито България са прибягвали до него. Според Стоянов подобни консултации обикновено водят до член 5, което означава въвличане в пълномащабна война, затова с тази стъпка трябва да се подхожда внимателно.
Министърът отхвърли и опасенията, че българските военни могат да бъдат изпратени в Украйна след края на войната. Той припомни, че подобни спекулации е имало и през 2022–2023 г., когато се е определял мобилизационният резерв.
„Не сме изпращали и няма да изпращаме войски в Украйна.“
Относно военната помощ за Киев Стоянов обясни, че министерството не може да предоставя повече въоръжение от предвидения минимум, тъй като това би нарушило действащите нормативни документи. За системите за противодействие на дронове той посочи, че голямото търсене на международните пазари се отразява както на цените, така и на сроковете за доставка.
Министърът съобщи още, че административната реформа във ведомството вече е започнала. Последната по-сериозна структурна промяна е от 2008 г., когато Генералният щаб е обединен с Министерството на отбраната. Сега две агенции се сливат в една, което ще съкрати още 22 щатни бройки, а над 500 цивилни служители вече са освободени, след като са придобили право на пенсия.
