Унгария ще направи публично достояние в интернет архивите на комунистическите служби за сигурност, като от 4 ноември гражданите ще могат свободно да проверяват имената на десетки хиляди агенти, информатори и хора, които режимът е опитвал да вербува. Достъп от такъв мащаб се предоставя за първи път в страната.
Началната дата е избрана символично. На 4 ноември се навършват 70 години от навлизането на съветските войски в Будапеща през 1956 г., с което Унгарското въстание беше смазано.
Между 50 000 и 60 000 имена
Според очакванията в документите фигурират от 50 000 до 60 000 души, свързани по един или друг начин с дейността на тайните служби. Информацията ще се публикува на специално разработена онлайн платформа, в която архивните регистри ще могат да се претърсват.
Процесът е разделен на две фази. Първо ще станат достъпни регистрите и материалите за работата на агентурната мрежа. Във втората фаза, до 25 февруари 2027 г., когато Унгария почита паметта на жертвите на комунизма, трябва да бъдат отворени и подробните досиета за вербуването на сътрудници.
Архивистите посочват, че са оцелели около 9000 по-подробни досиета. Голяма част от документацията е унищожена или изчезнала – както при сътресенията през 1956 г., така и в последните дни на комунистическото управление.
Обещание на кабинета „Мадяр“
Разсекретяването беше сред водещите предизборни ангажименти на премиера Петер Мадяр, чиято партия „Тиса“ спечели парламентарните избори през април 2026 г. Пред депутатите на 2 ноември той представи решението като отдавна дължимо на унгарското общество.
„Сега изплащаме дълг от 36 години“
Законовите промени, които разширяват обществения достъп до архивите, бяха приети от парламента през септември със 149 гласа „за“, нито един „против“ и 35 въздържали се. Първоначално публикуването беше планирано за октомври, но беше отложено, за да имат архивистите време да проверят и подготвят материалите.
Въпроси около личните данни и тълкуването
Отварянето на архивите поражда и опасения, свързани със защитата на личната информация и с правилното разчитане на документите. Историци напомнят, че наличието на нечие име в регистрите само по себе си не доказва доброволно сътрудничество – някои хора са били принудени да дават сведения, а други са били единствено мишена на неуспешни опити за вербуване.
Предвидено е деликатните данни, като информация за здравето и интимния живот на засегнатите, да останат защитени.
Очаква се достъпът до документите да позволи на унгарците да разберат по-добре как диктатурата е следила и контролирала политически обществото. Мярката се определя като една от най-сериозните стъпки за изясняване на ролята на тайните служби от демократичните промени през 1989 г. насам.
