Москва се готви да засили атаките срещу Украйна след междинните избори в САЩ, защото в Кремъл вече са загубили вяра, че американският президент Доналд Тръмп ще успее да накара Киев да приеме мир при руските условия. Информацията е на агенция Bloomberg, която се позовава на запознати източници.
Според тях руското ръководство предвижда, че след вота за Конгреса позициите на Тръмп ще отслабнат. Владимир Путин смята да се възползва от това, за да притисне още повече Украйна и подкрепящите я европейски страни.
Енергетиката отново на прицел
Сред вероятните мишени са украинските енергийни съоръжения. По оценка, цитирана от агенцията, колкото по-малко политическо пространство има Тръмп, толкова по-лесно ще бъде за руския лидер да ескалира ударите по енергийната система на съседната страна. Неотдавна Русия вече изстреля 365 ракети и дрона срещу украинската енергетика само за една нощ.
Освен на бойното поле Кремъл ще действа и на дипломатическия фронт, като ще се опитва да постигне ново облекчаване на американските санкции. Целта е Тръмп да бъде убеден, че Вашингтон и Москва могат да възобновят икономическото си сътрудничество, без да чакат войната да приключи.
Източниците смятают за малко вероятно един политически отслабен Тръмп да започне да подпомага по-решително Киев и европейските му партньори. Именно тази преценка, според тях, укрепва намерението на Путин да проточи конфликта. Междувременно демократите спечелиха позиции в Конгреса на изборите.
Ниски очаквания за преговорите
На 10 и 11 ноември в Абу Даби е насрочен нов кръг разговори между Русия, Украйна и САЩ, за който обяви пратеникът Стив Виткоф. Путин обаче не показва готовност да смекчи твърдата си позиция по отношение на украинските територии, затова шансовете за сериозен напредък изглеждат слаби.
Възможна е и среща между руския и американския президент в Китай, по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), която ще се състои този месец под председателството на Си Дзинпин. Очаква се на нея да не присъстват представители на Украйна и европейските ѝ съюзници, а в руската столица не се надяват на голям пробив.
Допълнителна заплаха за процеса в Абу Даби е вероятността Тръмп да насочи вниманието си към Иран и да поднови американските удари там. Емили Ферис, научна сътрудничка в британския мозъчен тръст RUSI, предупреждава, че ако средства и системи за противовъздушна отбрана бъдат пренасочени към Иран или към защитата на Израел, „това може да застраши военната помощ на САЩ за Украйна“.
Бюджет за дълга война
След като срещата между Путин и Тръмп в Аляска през август 2025 г. приключи без споразумение, Русия вдигна военните си разходи за 2026 г. с близо 60 млрд. долара – до около 200 млрд. долара. В проектобюджета за 2027 г. е заложена сходна сума.
Според Bloomberg тези цифри показват, че Москва се подготвя за продължителен конфликт и е изоставила опитите да ограничава разходите за отбрана.
