Президентът на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) Георги Павлов излезе с остра позиция срещу план на Столична община да отдели 9,6 милиона евро за придобиване на правата за домакинство на три международни състезания по скейтборд през 2027, 2028 и 2029 г. Павлов оспори приоритетите при разходване на публични средства и призова за по-широк обществен дебат и по-строги критерии при избора на спортни проекти, съобщава town.bg.
В изявлението си Павлов подчерта, че сумата от 9,6 млн. евро се отнася само до плащане за правата за домакинство и не включва допълнителни разходи за инфраструктура и организация. „Нямам нищо против скейтборда. Всеки спорт заслужава подкрепа и възможност да се развива. Но когато говорим за публични средства от подобен мащаб, трябва да говорим и за приоритети, разумно разходване на парите на данъкоплатците и дългосрочни ползи за българския спорт“, посочва той.
Като аргумент за пренасочване на средствата Павлов изтъкна конкретни проекти в леката атлетика, които според него биха донесли трайна полза: изграждане на четири нови лекоатлетически писти в София, Пловдив, Варна и Бургас. Тези проекти вече са обект на обсъждания между БФЛА и местните власти, а според президента те ще обслужват хиляди деца и млади спортисти за десетилетия напред.
Павлов отбеляза, че само в София действат около 25 клуба по лека атлетика, в които тренират близо 2 500 деца. Зад тези клубове стоят треньори, родители и спортни деятели, които според него работят при често трудни условия и заслужават приоритетна подкрепа. Той подчерта, че с бюджет от 9,6 млн. евро могат да се реализират и други инициативи за развитие на национални и международни състезания, които да подпомогнат спортове с традиции у нас.
В изявлението бяха посочени и няколко конкретни примера за по-малки инвестиции с потенциално голям ефект: за превръщането на Софийския маратон в събитие от най-висок международен ранг според Павлов са нужни около 50 000 евро, а подпомагането на основни турнири би могло да увеличи видимостта на атлетиката и да привлече сериозни международни състезания като Диамантената лига. Той добави, че с подобен бюджет задължително трябва да се търсят възможности и в други спортове, в които България има традиции.
Павлов съпостави и предстоящи или вече проведени домакинства на други спортни прояви и техните разходи, като посочи, че подпомагането на Европейското първенство по волейбол за мъже през 2026 г. е станало при значително по-ниски публични разходи – Столична община е подпомогнала с 500 000 лева. Този пример беше използван, за да се аргументира необходимостта от ясни критерии при избора кои събития да получат значителни публични инвестиции.
Президентът на БФЛА постави няколко ключови въпроса към общинската инициатива: колко деца ще се възползват от инвестицията в скейтборд, каква трайна спортна инфраструктура ще остане след трите състезания и колко български спортисти ще бъдат пряко облагодетелствани. Той настоя подобни решения да се вземат след широки консултации със спортните федерации и клубовете и при прозрачни критерии за обществена полза.
В позицията си Павлов уточни, че не противопоставя спортовете един на друг, но настоява публичните средства да се инвестират в проекти с дългосрочна добавена стойност за развитието на българския спорт и за масовото спортуване на деца и млади хора. Неговото становище бе представено като част от важни новини в спортната общност и беше повдигнато в контекста на по-широк дебат за приоритетите в разпределението на средства за спортна инфраструктура и домакинства на международни събития.
Позицията на Павлов предизвиква очаквания за реакция от страна на Столична община и други спортни организации, като темата вероятно ще остане в центъра на публичните обсъждания в следващите седмици. В информацията присъстват ключови акценти за прозрачност, критерии за разпределение и приоритети за инвестиции, които ще са от значение за бъдещето на българската атлетика и за това кои международни събития страната ще реши да приеме като домакин.
Абонирайте се за нас в Google News.
