Проектобюджетът за следващата година е реалистичен, а предвидената фискална консолидация може да бъде постигната, без да се режат заплати и пенсии. Тази оценка даде доц. Любослав Костов, преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в радиоинтервю. Според него държавните финанси наистина имат проблем, но картината не е нито толкова мрачна, колкото я рисува опозицията, нито напълно безоблачна.
Икономистът смята, че изборът финансовата рамка да бъде показана пред академична аудитория съответства на утвърдени световни практики, а не на обичайния за България политически модел.
Проблем има, но не и апокалипсис
Запитан за сравнението на премиера с „тежък камион с отказали спирачки“, доц. Костов призна, че положението изисква внимание, но определи действителността като по-умерена. По думите му трудностите с държавните финанси не са нови, а се натрупват от дълго време.
Той оцени бюджета като изпълним и реалистичен и дори изрази мнение, че амбицията по отношение на реформите и поставените задачи е можело да бъде по-висока. Експертът посочи, че планираният дефицит от 3,5% за следващата година дава възможност пред европейските партньори ясно да се покаже консолидация на публичните финанси, и то без тя да се постига чрез драстично намаляване на доходите. Подробности за дефицита и новия дълг в рамката вече предизвикаха остри спорове.
Скромен ръст на заплатите и инфлационен риск
По темата за индексацията на пенсиите доц. Костов обясни, че се залага на швейцарското правило, но увеличението остава по-скоро минимално на фона на поскъпването. Той определи политиката по доходите като доста слаба – с ръст от 5%, съответно 7,5% за учителите, и изрази съмнение, че това ще стигне, за да компенсира инфлацията.
Според него възнагражденията по отделни сектори трябва да бъдат прецизирани. Икономистът настоя и за преодоляване на противопоставянето между държавния и частния сектор, където средните заплати се увеличават по-бързо.
Ролята на държавата и енергийните компенсации
Коментирайки мерките в подкрепа на бизнеса и небитовите потребители на енергия, доц. Костов застъпи тезата за активна намеса на държавата в икономиката. Пазарът не е съвършен, а в условия на монополи и картели държавата е длъжна да защити средната класа и крайния потребител, аргументира се той.
„Ето ви конкретен пример за това, че държавата трябва да се намесва в стопанските процеси, а не да стои отстрани и да чака свободната ръка на пазара да регулира всичко“
Той уточни, че по-десни икономисти споделят обратното разбиране, но според него в повечето икономически дейности пазарът функционира при монополи и картели.
Доц. Костов коментира и обществения дебат около това, че Бюджет 2027 беше представен в УНСС – решение, срещу което се обявиха и критиките на ДПС. Той го определи като нормална и установена практика в западните демокрации, която у нас за държавен бюджет се прилага за първи път, затова и предизвиква толкова квалификации. Икономистът припомни, че в предходни години финансовият министър просто е свиквал брифинг в министерството и е изчитал цифри от лист хартия, и прецени, че новият формат се е получил добре.
