Лятото на 2001 г. 21-годишният Роналдиньо премина от Гремио в Париж Сен Жермен и зае място в състава, воден тогава от Луис Фернандес. В съблекалнята го посрещнаха утвърдени имена като Джей-Джей Окоча, а младият бразилец бързо привлече вниманието с индивидуалните си заложби и усмивка, която ще остане като част от неговия образ. За двата си сезона в клуба той записа 77 мача във всички турнири и 25 гола, а за първенството статистиката е 55 срещи и 17 попадения, съобщава town.bg.
Дебютът на Роналдиньо с екипа на ПСЖ бе на 4 август 2001 г. срещу Оосер, когато влезе след около час игра и срещата завърши 1:1. Първият му гол дойде на 14 октомври същата година – дузпа в 79-ата минута срещу бъдещия шампион Лион за крайно 2:2. През първия сезон носеше фланелката с номер 21, тъй като десетката принадлежеше на Окоча, но след лятото на 2002 г., когато Роналдиньо се върна във френската столица като световен шампион с Бразилия и Окоча напусна, номерът 10 вече бе на гърба му.
Един от решаващите моменти в първия му период в Париж бе двубоят на 30 януари 2002 г. срещу Лориент, когато Роналдиньо вкара и асистира за още две попадения при убедителното 5:0. Неговите солови пробези и рейдове привлякоха вниманието на коментаторите и феновете и бяха възприемани като признаци на истински талант. Визията му от този период — дълга тъмна коса, често вързана назад, и тъмносин екип с червена ивица по средата — се запомни не само като стил, но и като символ на начина, по който играше.
Двата Класика срещу Марсилия остават в паметта на феновете като ключови представяния на бразилеца. На 26 октомври 2002 г. той откри резултата с пряк свободен удар, а след това бе и изпълнителят от дузпа при крайното 3:0. Реваншът на „Велодром“ на 9 март 2003 г. завърши с още по-впечатляваща игра от негова страна: прехвърляне над вратаря за 0:2 в 56-ата минута и след това асистенция за третия гол, което донесе първата победа на ПСЖ на това поле от 1988 г. Наследникът на добрата форма бе оценен от треньора Луис Фернандес: „Когато имаш момче като Роналдиньо начело, той дава на останалите сигурност.“
Сред най-запомнящите се индивидуални моменти е и попадението от 22 февруари 2003 г. в Генгам — ефектно прехвърляне, което остана едно от най-красивите за сезона, въпреки че отборът загуби с 3:2. Последният му гол за клуба бе на 4 май 2003 г. от дузпа срещу Монако при победа 2:1, а последният мач — на 20 май срещу Рен, когато влезе като резерва и срещата завърши 0:0.
Въпреки индивидуалните успехи Роналдиньо тръгна от Париж без трофей: ПСЖ завърши четвърти и единадесети в двата сезона, а бразилецът си осигури трансфер в Барселона през 2003 г., откъдето в последствие ще израсне до още по-голяма световна слава. Периодът му в ПСЖ остава важна глава в кариерата му: тази епоха даде първата европейска сцена на магията, която след това ще бъде видяна и на други места.
Този преглед на двата сезона в Париж е част от важни новини за феновете и спортната общност — отразяване, което носи факти и хронология от началото на европейската фаза на кариерата на един от най-разпознаваемите играчи на своето поколение. За читателите, проследяващи нишата като таун.бг, материалът събира ключовите мачове, голове и моменти от периода 2001–2003 г.
Абонирайте се за нас в Google News.
