Министерският съвет одобри на заседанието си на 11 ноември промени в Закона за хазарта, които въвеждат пълна забрана на рекламата на хазартни игри и чувствително увеличават таксите и данъците за бранша. Законопроектът вече е внесен в Народното събрание, където предстои обсъждането му в комисиите и в пленарна зала.
Забраната ще засяга не само самите игри, но и техните организатори и свързаните с тях отличителни знаци. Тя ще важи без значение под каква форма, по какъв начин и на кое място се разпространява рекламата.
Ограничения при спонсорството и край на афилиейт моделите
Търговските марки на хазартните оператори ще могат да присъстват само в ограничена степен, когато фирмите спонсорират спортни клубове, федерации, сдружения и организации или подкрепят инициативи в културата, здравеопазването и образованието. Спонсорираните събития ще подлежат и на ограничения при излъчването им по телевизията и онлайн. Темата вече предизвика реакции в спортните среди, след като Папазян предупреди за парите за спорта.
Проектът предвижда още спиране на дейността на т.нар. афилиейт оператори – посредници, които привличат играчи към хазартни платформи чрез партньорски програми.
Нови данъци и по-скъпи лицензи
През 2027 г. алтернативният данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за игралните зали и казината се увеличава. На тримесечие за всеки игрален автомат ще се плащат 600 евро вместо сегашните 800 лева, за игрална маса – 13 000 евро вместо 22 000 лева, а за друго игрално оборудване – 3000 евро вместо 5000 лева.
От 1 януари 2028 г. този данък отпада и на негово място идва държавна такса от два компонента. Първият е постоянен и представлява минимални месечни плащания, а вторият е променлив и зависи от събраните залози и изплатените печалби. За онлайн залаганията минималната месечна такса се предлага да бъде 100 000 евро.
Значително поскъпват и еднократните такси за издаване и поддържане на лиценз при петгодишен срок:
- лотарийни игри, тото и залагания върху спортни резултати и случайни събития (без онлайн залаганията) – 300 000 евро;
- онлайн залагания – 400 000 евро;
- казино – 300 000 евро;
- игрални зали – 75 000 евро в населени места с до 500 000 жители и 150 000 евро в по-големите.
При десетгодишен лиценз всички тези суми се удвояват. За първи път се въвежда и еднократна държавна такса за производство, разпространение, сервиз и внос на игрално оборудване – 50 000 евро за пет години и 100 000 евро за десет години.
По-високи стават и вноските за социално отговорно поведение, с които операторите финансират мерки срещу хазартната зависимост. Те ще бъдат 60 000 евро за онлайн залагания, 20 000 евро за казино игри и 10 000 евро за всички останали видове хазарт. Събраните средства ще се делят по равно между министерствата на младежта и спорта, на здравеопазването и на образованието.
Връзка с НАП в реално време и вноска за банките
Законопроектът затяга и контрола върху бранша. Чуждестранните компании, които предлагат онлайн залагания в България, ще бъдат длъжни да имат място на стопанска дейност в страната.
Игралните системи на организаторите ще трябва да бъдат свързани дистанционно с информационните системи на Националната агенция за приходите. Така данните за залозите, изплатените печалби и приходите ще постъпват в реално време или на определени със закон интервали.
Задължителна парична вноска се въвежда и за банките, платежните институции и дружествата за електронни пари, които обработват плащания за хазартни игри и печалби. В бюджета ще отива онази част от възнаграждението им за тези услуги, която надхвърля 1,5% от стойността на съответната операция.
Промените идват на фона на продължаващия обществен дебат за хазарта, в който се чуха и призиви като този на Даниела Бобева за тотална забрана, а темата присъства и в критиките на ДБ към бюджета за 2027 г.
