Седмици след като подаде оставка заради инцидента с журналистката Соня Колтуклиева, началникът на Националната служба за охрана (НСО) ген. Емил Тонев продължава да ръководи службата. Нито президентът Илияна Йотова, нито премиерът Румен Радев са предприели действия по освобождаването му, а самият Тонев днес подписа ново споразумение от името на НСО.
Оставката бе поискана от Йотова и подадена от Тонев малко след като охранител на председателя на Народното събрание Михаела Доцова събори грубо Колтуклиева на земята.
Радев чака доклад, решението е на президента
Преди два дни, по време на посещение на военния полигон в Сливница, министър-председателят бе попитан докъде е стигнала проверката в НСО. В началото Радев заяви, че изчаква разследването на военната прокуратура, а сега уточни, че иска да се запознае с окончателен доклад. След това щял да обсъди темата с президента Йотова.
Премиерът не отговори дали ще бъде поискано освобождаването на ген. Тонев, но подчерта, че последната дума принадлежи на държавния глава. НСО е единствената специална служба, подчинена на президента. Той назначава и освобождава нейния началник след съгласуване с Министерския съвет.
Непосредствено след инцидента Йотова обяви, че вижда пропуски, и поиска оставката на Тонев. Тогава тя съобщи, че в службата вече тече проверка в най-малко две посоки – охраната на председателя на парламента и случая с журналистката. „Това, което мога да кажа на този етап, аз лично виждам пропуски и очаквам резултати“, заяви президентът. Тонев обяви оставката си почти веднага, но впоследствие Йотова започна да се позовава на проверките, които все още не са приключили.
Междувременно ръководителят на НСО не дава признаци, че се готви да напусне. Днес той обяви, че е подписал споразумение за сътрудничество с ректора на Техническия университет в София в няколко стратегически технологични области, сред които създаването на безпилотни летателни системи и защитата от дронове.
Дългогодишна близост с Радев
Връзката между Радев и Тонев датира от президентския мандат на сегашния премиер. Именно Радев за първи път постави Тонев начело на НСО през 2020 г. и неколкократно го запази на поста, като отказваше да подпише указ за освобождаването му.
Един от тези случаи бе свързан с поведението на охраната край паметника на Шипка на 3 март, когато привърженици на проруската партия „Възраждане“ успяха да замерят със снежни топки тогавашния премиер Кирил Петков и тогавашния председател на парламента Никола Минчев. Тогава оставката на Тонев поиска транспортният министър Николай Събев.
През април 2022 г. кабинетът официално предложи на президента да освободи Тонев заради тежко нарушение и системно неизпълнение на служебните задължения. Поводът бе, че записи от служебните входове на Министерския съвет са били предоставени на прокуратурата. Тогавашният говорител на правителството Лена Бориславова обясни, че в сградата има контактна точка за подаване на сигнали директно до Европейската прокуратура и че с предаването на записите се нарушава поверителността на сигнализиращите и се застрашават правата им.
През август 2025 г. Радев постигна съгласието на правителството на Росен Желязков за втори петгодишен мандат на Тонев. В замяна президентът подписа указ за назначаването на Мирослав Рашков за главен секретар на МВР. Рашков се смята за близък до лидера на ДПС Делян Пеевски, който е санкциониран по закона „Магнитски“.
Службата фигурира и в случая със задържането на журналистката Гергана Петрова по време на посещение на Радев в Струмяни. От МВР тогава съобщиха, че жената е била проверена по искане на НСО. След скандала директорът на ОДМВР-Благоевград бе освободен, докато охранителната служба и нейното ръководство останаха встрани от вниманието.
Какво се случи с Колтуклиева
На 22 октомври Соня Колтуклиева пострада пред централата на „Прогресивна България“ в София. Журналистката се опитала да зададе въпрос на Доцова и отворила вратата на служебната кола, в която се намирала председателят на парламента. Служител на НСО я избутал и тя паднала на тротоара.
Военно-окръжна прокуратура – София повдигна обвинение на офицера от НСО Мартин Варадинов по два текста от Наказателния кодекс, включително за причиняване на средна телесна повреда от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Той бе освободен срещу мярка „подписка“.





