България завършва изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и ще получи почти 99% от полагащите ѝ се средства. Това заяви вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов в интервю за „Панорама“ по БНТ, след като Европейската комисия одобри петото плащане по плана. То е в размер на над 1,7 милиарда евро.
Пеканов определи деня като важен за страната и призова за поздравления. В разговора той засегна още реформите от последните месеци, предстоящите преговори за бюджета на ЕС, подкрепата за Украйна, спора с търговските вериги и съкращенията в държавната администрация.
От 50 на 99 процента за половин година
Според вицепремиера доскоро картината е била коренно различна. Преди около шест месеца страната е била усвоила едва половината от парите по плана за целия петгодишен период. Той не скри удовлетворението си и отдаде скока до 99% на бързите и ясни действия на кабинета.
Пеканов разказа, че когато премиерът му е предложил поста, откровено го е предупредил: изминало е много време, имало е скандали и пропуски, а без ясна политическа воля резултат няма да има. Отговорът бил, че такава воля съществува.
Като ключови стъпки той посочи създаването на нова антикорупционна комисия – нещо, което Брюксел очаквал от години, но редица правителства не успели да направят. Още през първата седмица на кабинета били проведени разговори с екипа на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, министрите задвижили нужните мерки, а парламентът ги приел. По думите му темата е на дневен ред още от 2021 г., когато стартира планът. Подробности за самото решение на Комисията за одобреното пето плащане по ПВУ вече бяха оповестени.
Вицепремиерът открои и решенията за Българския енергиен холдинг и реформите в енергетиката, които нарече една от най-трудните и болезнени теми от последните години, съпроводена с много скандали и нападки в парламента. Целта била страната да не изгуби половин милиард евро, както и още един милиард от Фонда за справедлив преход, а тези средства да бъдат инвестирани.
Пеканов допълна, че са договорени промени във водния сектор и са завършени проекти в културата, социалната сфера, индустриалните паркове и здравеопазването. Той благодари и на предишните кабинети, като отбеляза, че в някои сектори те са били по-успешни, а в други – по-малко. „Последната миля я свършихме ние“, подчерта вицепремиерът, като уточни, че именно последните 50% от работата са били изключително трудни.
Какво се промени в икономиката
Попитан дали планът реално е преобразил българската икономика, Пеканов отговори утвърдително. Той се позова на модернизацията на железниците, като посочи, че в социалните мрежи вижда десетки, ако не и стотици хора, които с радост споделят пътувания с новите влакове.
В енергетиката са въведени възобновяеми източници и са изградени батерийни мощности, които подпомагат стабилността на системата, макар по някои свързани с тях проблеми работата да продължава. Сред другите резултати той изброи медицинските хеликоптери, апаратурата за болници и обновените социални заведения. Пеканов разказа, че тази седмица е посетил село Падеш край Благоевград, където е видял реновиран дом за хора с деменция, който вече предлага модерна грижа според стандартите на XXI век.
Вицепремиерът спомена и STEM кабинетите във всички училища в страната – проект, развиван последователно от няколко правителства.
По повод обявената от премиера голяма чуждестранна инвестиция Пеканов каза, че усилията за привличане на инвеститори продължават. Според него България твърде дълго е разчитала на сектори с ниска добавена стойност и има нужда от повече производство с по-висока добавена стойност. Министърът на иновациите и растежа е посетил много държави, а премиерът лично разговаря с компании, проявяващи интерес. Вицепремиерът отказа да даде подробности, включително дали инвестицията е от Изток или от Запад.
Европейският бюджет и Украйна
За преговорите по следващата многогодишна финансова рамка на ЕС Пеканов заяви, че България участва активно и ще отстоява интересите си най-вече в кохезионната политика. Евентуалните съкращения там според него могат да бъдат единствено символични, тъй като страната е част от голяма група държави, които разчитат на регионалното финансиране за важни инвестиции.
Друг приоритет е да не бъдат въвеждани нови регресивни данъци, които биха натоварили България повече от други членки. Като пример той посочи предложението приходи от търговията с емисии да се насочат към общия бюджет. Сега тези средства постъпват в националната хазна и се използват за компенсации в енергетиката, затова София е против пренасочването им. Страната би подкрепила по-справедливо разпределение на тежестта, включително чрез механизми, насочени към най-големите международни корпорации.
По темата за Украйна вицепремиерът бе категоричен, че България няма да блокира общите европейски решения, както вече е заявил и премиерът. Страната ще отделя средства за хуманитарна помощ, особено за регионите с българско население, но не и за въоръжаване. Като причина той посочи процедурата по свръхдефицит и силния натиск от ЕК за свиване на разходите. При ангажиментите към пенсиите и възнагражденията на лекари, учители и млади хора е трудно да се заделят пари за оръжие, а Европа, по думите му, става все по-чувствителна към този въпрос.
Търговските вериги и администрацията
Пеканов отхвърли твърденията, че кабинетът воюва с търговските вериги. Той обясни, че решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се подготвя от две години и далеч надхвърля мандата на правителството. Призна, че е имало разногласия с ръководството на регулатора, но увери, че изпълнителната власт не се е намесвала – нито за по-ниска, нито за по-висока санкция. Темата е свързана и с сигнала на КЗП за различни надценки към доставчици.
Вицепремиерът обаче окачестви като арогантен тона на директора на верига, който публично заявил, че българите едва ли не са се научили от тях как да бъдат цивилизовани. Според Пеканов е било уместно министърът да отговори, а самият той реагирал с ирония и не смята, че е сгрешил, тъй като правителството има основание да реагира, когато се обижда държавата.
Относно оптимизацията на разходите той съобщи, че кабинетът ще съкрати 5000 щатни бройки в държавната администрация, чиято численост от пет години се движи около 100 000 души без съществена промяна. Част от местата са незаети, но над половината от съкращенията засягат реални служители. По думите му разходите за персонал в публичния сектор са нараснали значително и мерките за оптимизация вече са наложителни.





