Професорът по социална психология, Пламен Димитров, от Дружеството на психолозите в България сподели , че 25% от хронично негласуващите българи са хора, които живеят продуктивно и имат реални постижения, занимавайки се с дейности, фокусирани върху развитие и успех. Тези хора не се включват в изборите.
Почти половината от участниците в миналогодишното проучване сега са се ангажирали да участват отново. Те бяха попитани какво би ги стимулирало да гласуват на 9 юни. Изпъкват 7-8 фактора. Според професора е важно тези аргументи да бъдат чути, „като отговор за всички удобни послания, предоставяни от водещите политически сили“, които търсят власт само през своите твърди електорати.
Най-важният фактор е истинската, неизмислена загриженост на кандидатите за благосъстоянието на обикновените хора в България. На второ място е политическата чувствителност към всички заинтересовани страни и умението да се комуникира отблизо и открито.
„Очаква се от кандидатите да проявят чувствителност към различните аспекти на обществото. Да излязат от рамките на своите партийни програми“, отбеляза Димитров.
42% от хронично негласуващите са на ръба на изтощението, с тревожно-депресивно настроение, които имат множество проблеми, които не са решавани от политическите играчи и не са в държавните политики.
„Хората очакват решителни личности да се стремят към законодателната и изпълнителната власт, но не само самовлюбени, а със зряла увереност в себе си. Хора, които ги представляват и защитават, като им предоставят не само сигурност и подкрепа, но и ангажираност, която се проявява не само по време на изборите“, добави той.
Изразът „наказателен вот“ за психолозите е твърде общ. Една трета от негласуващите са агресивно-защитни и натрапчиво критични, отбеляза Димитров. Част от тези хора са перфекционисти, с изключително високи стандарти, които никой не изпълнява. В тази група влизат и така наречените властохолици, които биха предпочели да бъдат избирани самите те.
Общо 75% от участниците в изследването са със средно и високо ниво на емоционално изтощение. Между водещите им емоции са агресивността и отчаянието – „нищо не зависи от мен“. Гневът обаче може да бъде трансформиран както в конструктивна, така и в деструктивна посока, обясни Димитров.
Третият ключов фактор е почтеността – познаването на биографиите на кандидатите в дълбочина, виждането им в ежедневието, а не само по плакатите, заключи психологът.
